ПИСМА ДО ПЕТЪР

(31)

Николай Бойков

web

19 април
15.35

Днес сутринта Лалчо заскимтя в коридора, беше някъде към седем, изглежда никой не беше излизал от кооперацията, та искаше да излезе да направи сутрешния обход на териториите, тъкмо си правех чай, по топлинки слязох надолу по стълбите, скимтеше и дори не пожела да го погаля, затича се към вратата, после се втурна бързо нанякъде, аз се прибрах, прах, рисувах, но вече не котки за теб, а нарисувах една риба за Камен на онова първо стихотворение, на което ти бях рисувал котка, и което той, когато почна да разглежда котките, много хареса:

(Оправих си леглото
помитам
избърсвам праха
подреждам книгите
сготвям
слагам масата за двама
Една муха бръмчейки атакува прозореца)

после излязох, купувах подарък за Невена (една книжка с приказка, дето като я разтвориш, от напластен картон се получат разни триизмерни неща, онагледяващи написаното отдолу, една прозирна гумичка, малки картончета, меденка сърчице, подобна на онази, която ти подарих преди концерта на унгарците по случай националния им празник, дойде облечен в червения си пуловер, онзи дето те прави много як и едни тъмно сини панталони, леко опнали ти се и правещи те още по-як, много си секси, ти казах тогава, ти нещо смотолеви, на твойта меденка имаше слънчице, на тази пък: когато я купувах, казах, дайте ми онази с пеперудата, каква пеперуда, казаха, тук няма пеперуда, а това какво е, посочих меденката с пеперудата, цветенце, ми казаха), купувах речници за Нора, пише дипломна работа за Проглас към Евангелието, та страшно й трябваха тълковен и речник на чуждите думи (отидох първо до Библиополис, беше затворено, после се отбих в Парнас, приседнах на бара, направиха ми чай, ароматичен, Галя беше някак си печална, разказах й вица за каубоя - един каубой си седял на бара, при него дошла една дама и го попитала: ти кой си, той й казал: баща ми беше каубой, дядо ми беше каубой, прадядо ми беше каубой, прапрадядо ми беше каубой, та и аз съм каубой, а ти коя си, я попитал и той на свой ред, аз съм лесбийка, му отговорила тя, сутрин като стана си мисля за жени, после като закусвам си мисля за жени, после като си мия зъбите си мисля за жени, после като излизам си мисля за жени и така цял ден, докато вечер да се прибера все си мисля за жени, и си тръгнала, после при каубоя отишла една друга дама и пак го попитала: ти кой си, и каубоя се почесал и казал: аз досега си мислех, че съм каубой, а се оказа, че съм лесбийка, после се разговорихме и тя от дума на дума се върна в детството, когато в Луковит е тренирала лека атлетика, заедно с батковците, и толкова хубаво било; после се отбих пак до Библиополис, нямаше речници, отскочих до Хеликон, имаше, но не ми се мъкнеха оттам, минах през Слънцето, това е книжарничка за бои и други разни такива книжарски стоки, оттам си купувам листа за картичките, купих листа, гумичката, картончетата, едно острие за ножка, накрая стигнах Нисим, измъкнах речниците от по-горен рафт, оказа се, че за покупка над петдесет лева има 5% отстъпка или пък чанта, бързо си купих три тънички детски книжици: Красивата мавританка на Алис Виейра, португалска приказка, илюстрована страшно красиво от Юлиан Табаков, Жузе Жорж Летрия - Сънят и съновидението, пак португалски приказки и книга на Янош (Janosh) - Аз ще те излекувам, каза Мечо, после се заприбирах, на Мальовица свърнах да купя меденката, дебеличката продавачка, така си представям Лоената топка на Мопасан, полюшвайки се, отиваше към Графа, магазина беше заключен, зачаках, появи се, държеше в ръце кутия цигари и я разопаковаше, после влезе кафе да си купи, на входа каза нещо за оня, дето..., аз продължих да я чакам, вече нервно тъпчейки пред магазина, нещо се бавеше, една друга от магазина за чай и кафе, дето нещо стъклата бършеше, каза: още върти си се, продължих все по-нервно да пристъпвам пред магазина със сладките, накрая дойде с кафето си и купих сърчицето меденка с пеперуда, минах през Пеликаните на Кънчев, оттам взех триизмерната книжка Жабокът цар, пътьом вече си бях взел питка - от магазинчето на малките пет кьошета - и чесън от бабите в началото на Неофит Рилски, накрая от китайския ресторант почти до нас купих ориз и пилешко с бамбук, китайски гъби и още нещо си), после прибрал се ядох, после спах, будех се, пих кафе, правех си чай, от маточина ли, мащерка ли и есен, после приседнах да пиша, накамарил листата с бележки пред мене на стойката; та вчера като свърших Писмото до Петър, прилегнах, присветнал лампата и на един лист нахвърлих какво да разкажа в следващото си писмо, дори съм си записал началното изречение: Вчера, докато цял ден гледах белите натежали клони, как ту леко се полюшваха, ту бяха обжужавани от черни точици, ту грейваха в слънце, болезнено красиви, правех всякакви други неща: от трети курс дойде само една студентка, закъсня, първом щяхме да преглеждаме един неин превод, но се сблъскахме със засега изглеждаща непреодолима трудност, после четохме малко новини, за войната в Ирак, за новия вирус, дето върлувал, накрая решихме да почетем и Трагедията на човека, това е една драма от края на 19 век, смятат я за съсредоточие на всякакви възлови проблеми в унгарската литература, та докато тя четеше и от време на време задаваше въпросите си, почнах да й рисувам едно дърво, беше петклонно, тоест с пет основни клона, и зелени листа, прииска ми се да му нарисувам и цветове, бели цветове, нямах бял молив, долу в книжарницата също нямаше, изрових от сухарника най-светло синия и то разцъфна в синьо, когато накрая на часа й го подарих, каза: какво жизнерадостно дърво, после с пети курс превеждахме от към мястото, от слънцето огряно, това е една книга, която я правим на един спецкурс и в част от часовете по превод с преводаческата работилница BG-кондуктора, после в часа по уттп (увод в теорията и практиката на превода) сравнявахме преводи и обсъждахме на български можело ли сме да кажем: и все така ще си върви, ти ще казваш това, а аз онова, дали върви се използва така, студентите единогласно твърдяха, че да, аз, че по-скоро не, после попълвахме упражнение с глаголни представки, този път беше глагола гледам, докато попълваха празните места, отворих прозореца, облегнах се с гръб към перваза, навън коли фучаха и птици пееха, дървета цъфтяха, аз се облегнах с гръб към перваза, и в рамката на единия прозорец забелязах лицето си, подобно на онова на Марко от Говори с нея, леко лъщеше и около очите ми се очертаваше фина мрежица от бръчки и бръчици, май си запях тогава онази песен, за която Ралица каза, че четиригодишния й син Иво, дето знаел кой съм, също много харесал и припявал: и пак съм цяла, та седях и си припявах мълком и пак съм цял и като мъдра река се завръщам при себе си, после след като отговорих на един мейл, който болезнено ме засегна (в краткия отговор три пъти използвах глагола наранявам), се забързах към Червената къща, Малкото театро от Будапеща имаше представление по стихове на български поетеси, записвах в тъмното: защо ли мъката е тъй голяма; когато жаждата ни за живот се изравни със жаждата ни за смърт, дали си жив или си мъртъв; и макар тялото да се гърчи от болка, ще изричам ето пак …тук молива се е изтрил … ето пак отначало, после свърши, после рецитирах на едно момиче, говорещо английски, националната песен на Петьофи на унгарски: на крака, унгарци, родината зове, настана време, сега или никога, да бъдем роби или свободни, това е въпросът, изберете, Дьордьи нещо не си я спомняше, после си тръгнах, минах да погледна мейла, там един приятел от Дебрецен ми беше писал колко значещ адрес съм имал, софия, 1000, на улица неофит, номер 31 и дом 31 (бях объркал номера на апартамента), и ето сега поглеждам в речника, който купих за Нора, и прочитам за неофит: от гръцки: новопосаден.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.04.2005, № 4 (65)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.