ПИСМА ДО ПЕТЪР

(25)

Николай Бойков

web

7 март, 5.01-5.57

Днес сутринта, след като се събудих към два без петнадесет, запалих си една от новите свещи, дето ги купих в Бонжур преди четенето в Центъра за академични изследвания и след като приготвих и книгите, които бях обещал да нося на студентите си: унгарския български кондуктор Корнел Ещи и прозаични книги от съвременни български автори (май наистина нямам Васил Цонев), примъквам купчинката и набързо ги вписвам в реда, в който са си: Албена Стамболова - Това е както става, Йордан Радичков - Водолей, Александър Андреев - Степени на свобода, Чавдар Ценов - Щраусовете на Валс, Мария Станкова - Каталог на душите По, Райна Маркова - Фани по опасните пътища на светлината, Георги Господинов - Естествен роман, Йордан Вълчев - Родихме се змейове, Ивайло Дичев - Буквализми, Никита Нанков - Празни приказки, Алек Попов - Игра на магии, Теодора Димова - Емине, както и антологията на съвременната проза на издателство Слово, заделям си и няколко на унгарски: Унгарски любовни писма 1528-1944, Един другиму сме членове, Сборника, посветен на седемдесетгодишния Месьой, В земята на българите - Ечеди Ищван, пътеписи, издадена през 1929, можеща да се купи в Книготърговията Мелиус, все още има такава книжарница в Дебрецен, точно в подземната част на пасажа Гамбриниус, отгоре печата на книгоразпространение “Младеж и живот”, с будапещенски адрес, както и Последната детска илюстрована енциклопедия от А до Я, излезе и на български със заглавието Последния прозорец-жираф (когато за пръв път преводачката преведе това заглавие в салончето на унгарския център, лятото на 1999, каза Един жираф на прозореца, иначе става дума за следното: на унгарски има един картинен тълковен речник, от който децата научават какво е светът, дори аз го използвам в часовете, все още се продава по книжарниците, разбира се осъвременения му вариант и там първата дума е прозорец (ablak), а последната жираф (zsiráf)), Толди - Арань Янош, това е един епос от средата на 19 век (впоследствие вече завършил писмото, ще видя, че има още една купчина и набързо ще впиша и останалите книги: Рафаел Смирнов - гара Враждебна, Петър Чухов - Мулето на Педро, а на унгарски: Носрат Пешкиан - Ученият и камиларят (оттук понякога ти разказвам поучителни истории) и Р. Д. Ланг - Възли), после се поразрових за анализите, които от два дена не намирах, на едно стихотворение на Йожеф Атила: При Дунава; намерих също така, но в папката за разни неща, едно стихотворение на унгарски и когато го зачетох, пак ми се приплака с онзи гърч на плача, когато яростно се оцъклят очите ми, леко се насълзяват, но нищо не се случва, няма го катарзиса на изплакването, оплакването на нещо, няма го морето на плача и после ме приболва глава, с една такава неуправляема с лекарства полуболка, концентрирана в една точка на слепоочието ми, после написах бележката за естетическата теория на Адорно за Az, после бележката за книгата на Месьой, после се зачетох в единия от текстовете, които ще прочета на премиерата на Прози, на едно място пак ми се приплака (тук навън изписква птица, или може би изграка гарван и се присещам, вчера бях на едно четене в Центъра за академични изследвания, поета уж беше изживял и изгладувал текстовете си, пък те не ме докосваха, той все щеше да си загуби гласа, пък все не го губеше, четеше по малко, и после като ощипана мадама казваше: не, не, няма повече, а от публиката скачаше критик и обясняваше колко е велик, други пък подвикваха: още, още и той четеше още, после заразказва още нещо, за безкомпромисните си стихотворения и че всъщност имал едно посветено на Левчев, но излязло без посвещение, и тогава вече не издържах това поетично, цялата неистина, фалшивост и измисленост и се облякох, и си тръгнах и когато излязох на улицата, ме лъхна студения свеж въздух, и от парка се носеха всевъзможни писукания, цвърчения, изкрясквания, но най-ясно едно по-продължително изпискване, което досега не бях чувал, беше много красиво, поиска ми да си с мен, поиска ми се да ти звънна, но се въздържах, срещнах приятели, които отдавна не бях срещал и направихме едно кръгче в центъра), после като стигнах до мястото, където казвам, че съм описал къщата, в която искам да живея, решавам в това писмо да ти опиша къщата, в която искам да живея: ще е голяма и просторна, няма да има стаи, а едно помещение със стъклен покрив, висока поне колкото триетажна къща, долу пространството ще бъде отделено на място за гости, за готвене, за спортуване, за слушане на музика, за гледане на собственоръчно направени филми, за четене, за писане, мястото за спане ще бъде изнесено някъде горе, под стъкления покрив, къщата ще е уединена, но в близост с други къщи, на бряг (море, езеро), сред извисяващи се дървета и чурулик на птици.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2005, № 3 (64)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.