ПИСМА ДО ПЕТЪР

(18)

Николай Бойков

web

19 февруари

Забелязах как от няколко дена масата ми се опразва, моливите се озоваха до маймунката ники, чашата Време за любов, в която изхвърлям боклучетата, от другата й страна, паниците с бонбоните - върху реда книги пред имитиращите лавици кашони с книги, свещника - до каната за чая, меда - пред етимологическите речници, до картичката на Климт, вдясно до и над природното ъгълче (шишета със сухи клонки с листа и сухи цветя, под тях окапалите листа на бялата роза, окапали листа от самите клонки и шишарката от Солун с дългите меки иглички), картичката - до химикалника, звънеца - до слепената рекламна чаша за кафе, клечките кибрит - между моливите и квадратното, вече въртящо се не така добре, шаренеещо се пумпалче от пърформанса на виа понтика; от време на време поставям върху масата чашата с чай, който тъкмо пия, слънчевите си очила, които тъкмо съм залепил с каноконлит, плика с рисунки, който съм получил от Унгария, Карои Чаба ми беше писал, че ще ми праща рисунки на Пети, но когато снощи зърнах плика, а после го хванах в ръка, се изненадах от дебелината му, не очаквах толкова много рисунки, беше цяла поредица от него и по-малката му сестра Бори, отпред на първия лист зелени вълни и разкривените, написани с химикал, печатни букви на Пети (на Николай с обич: Пети) (днес, преди да седна да разгледам на спокойствие всичко, доподредих стаята, търсих си копчето от жилетката, първом в шкафа, после в металната цилиндрична кутия от уникума, в която си държа разни неща: филмчетата, оранжевата обувалка, неизползваните самобръсначки, дръвчето на Анна с пъстрите хартийки, старите очила, една отвертка, крема против изгаряния, рани и гъбички, катарама за презрамка на раница, празна кутийка от кабарчета, кутийката от острилката, кутийката с хлебната гума, гумички, окончателно спрелия през пролетта на 2001 ръчен часовник, някакви ключове, калпава нокторезачка, заредни батерии, пълнителчета с мастило за писалката, подарък ми от генерала и някъде загубена, голяма четка за маслени бои, някаква част от кутията на компютъра, дръжката на самобръсначката жилет, маркера за подчертаване, сърчицето, което Ричи, сина на Бодиш Золи, ми подари в Дебрецен, тогава беше 3 годишен, изхвърлих боклучетата, не намерих и тук копчето, сега виждам: сърчицето е виснало точно пред медицинския кръст на уникума (унгарски горчив ликьор от билки, бил лечебен), после прах, и докато перях на ръка чорапите си, гащите, фанелката от последните два дни, си припявах: аз съм само цвят зелен, табадá-табадá, аз съм само цвят зелен, теменуга съм, после помолих леля Клара за едно копче, разровихме се в нейните припаси, намерихме едно наподобяващо останалите от сивата ми жилетка, най-горното го преместих на мястото на липсващото, а това подобното, но отличаващо се, сложих най-отгоре), та на една страна зеленеещи се вълнички, а от другата страна на листа по средата - една риба, на квадратчета като решетка, а после оцветена на многоцветни райета, с голяма усмивка и хриле (моите риби, които другите по-скоро виждат като китове, са без хриле), отгоре една синя медуза (?), кафенеещи се вълнички, отдолу зелени водорасли, между тях едно оранжевеещо се петно, което решавам, че е водно конче (рисунка с молив) (навремето, когато ми правеха теста на Роршах - разни петна на едни картончета и ти трябва да кажеш какво виждаш - на едно от тях видях две водни кончета, не знаех думата, уж обяснявах за какво става дума, май не стана ясно, неотдавна някъде зърнах при Анико едно водно конче, попитах на унгарски как се казва, каза го на немски, сега ми се мярва някакво зихер, проверявам в немския речник, Zieher било тирбушон, шосеен влекач, та казва го на немски, навремето дъщерите им, когато ходели на детска немска градина, получавали водни кончета като награда за добре свършена задача, не знае на унгарски как се казва), по-нататък една стоножка на Бори (черен молив), после птици, смог, кучета, котки, калинки и пчели от Пети (химикал) (долу в десния ъгъл има легенда, написана с възрастна ръка) (при пчелите Пети е написал зюм-зюм, при кучетата вау-вау, при котките мяу-мяу, не намирам калинката, после виждам нещо червенеещо се на точки съвсем като калинка, крачката й май са неправдоподобно големи, има много и различни птици, едните са от типа вълнá - два полукръга един до друг, а другите са си отелесени и о-криле-ни, пчеличките са жълти, смока се синее или лилавее, има някакви други начервени неща и разни неразпознаваеми), след това следва една поредица от три рисунки на Бори (смесени техники, молив, химикал, само черен молив, цветни петна, понякога е рисувано и от двете страни на листа), без легенда, съвсем като картончета от проективен тест са, между тях две къщи на Пети, тази рисунка се гледа вече по дължина, в левия ъгъл една удължена, а в десния една квадратна, на покривите им - кръгъл прозорец, вратите им са в долните им десни ъгли, имат си и брави, комините са пак отдясно, удължената къща е с четири прозореца, а квадратната с два, от комините излиза пъстър пушек, и сега, описвайки, схващам, че е рисувана с пъстроцветния молив, който подарих на Пети в Сиглигет на писателския семинар, водеха ме на находището на охлювите, рисувахме заедно, пяхме си, разхождахме се в прекрасния парк на бившия замък на Естерхази, сега Творчески дом на писателите, в тези два или три дена заедно закусвахме, обядвахме, вечеряхме, когато на втората сутрин се засякохме на закуска, имаше май мармалад или шоколад, по едно време обзети от поетически бяс почнаха да изброяват в хор кое ми било сладко: тялото, ръцете, краката, главата, косата, очите, устните, май изредиха всички телесни части, които познаваха, по-късно в едно от писмата си Пети ме нарече николаде от унгарското чоколаде (шоколад), рисунката е наименувана КЪЩИ, КОМИНИ, ПУШЕК (от другата страна на листа с пъстроцветния молив Пети е написал: ДРАСКУЛКА), после идва ред на буболечките на Бори (черен молив, химикал), после - на фона от дебели, черни нашарвания една пъстроцветна птица (молив), отзад е онасловено: Az űr és az üstökös, űr означава в този случай пространството между небесните тела (речниците са го превели като космос, космическо пространство, вселенско пространство, вселена), но означава още и широка дълбина, пропаст, празнота, разделящо ни разстояние, липсата, възникваща, когато някой умре, има и пример в речник - “между тях има голям юр (űr)” (при отделящото ни разстояние), та може би на български бих го превел като КОСМОСЪТ И КОМЕТАТА, после пак проективните рисунки на Бори (две, черен молив) по средата на листа в заобикалящата ги белота, после човечета с кръгли телца и големи кръгли глави с очи, нос и усмивка, ръцете и крачката им като птичи отпечатък в снега, най-отдолу две глави, реещи се в пространството, нарисувани са с фулмастер (едното е почнато с черен молив, а птичите дири са с фулмастер), тази също се гледа по дължина, после едно кръгло човече и един папагал, папагала е перпендикулярно разположен на човечето, след това нещо пак на Пети (химикалка), виждам думата ябълка и оразличавам много ябълки, с преплитащи се дръжчици, завършващи в една точка, дръжчици като на черешки, има и разни цифри, на последните два защипани с телбод листа - четири скици на дом/къща (молив) според легендата, а под рисунките - дума, съставена от пласт, слой и стена (rétegfal), доста се поизмъчвам, докато да разбера, че последната буква е L, а не V, рисувани са на листа за изхвърляне, коректури на стихотворения, на рецензии (явно от книга), части от рецензии (разпечатка) (на една някой обяснява за обективното научно отношение на експерта към обекта на изследването му и за личното, субективно отношение, когато, макар да извършваме виви-секция, една хубава игра на думи на унгарски - унгарската дума е съставена от глагола “разрязвам, секцирам, правя аутопсия” и причастието от “живея”, отговарящо на въпроса как, “живом секциране”, но глагола има и значение “правя анализ, разбор, разчленявайки”, така че означава и нещо такова “живом анализирам”, и там се прекъсва изречението при живом-секцирането), на един от листата - стихотворение (впоследствие по номерацията на страниците разбирам: на Жужа Токач) - “Съмнителният изход”: Добре ще бъде да зарежа всичко! - мислиш си, но от друга страна - есен е. Поклонниците - без теб - поели са на дълъг път; по небето плуват откъслеци облаци. В съседите подпухналото момченце в една пластмасова паничка разбърква взривната смес, от възбуда дори езика си изплезва и пробива дупки в измъкнатите от тавана метални кутии за пури, слага им връв и грижливо ги напълва със сместа, но смита разпиляващите се зрънца, както се полага и ги изхвърля в кофата за боклук, вградена в кухненския шкаф. Чува се молитвата на отдалечаващите се поклонници, мъчи те зломисъл: за теб се молят?(И тъканта на края, преплетена с очакване, на тях ли ще се яви? Животът гасне, пепелта трепти? Или да отидеш на басейн? Реката в морето се излива?) Но по-скоро избираш топлината на дома и гледаш трептящите дървета отвъд прозореца в това кучешко време, или изтупваш парцала за прахта, или албум разлистваш. Момченцето, ужасено от разтребването, междувременно подрежда кутиите от пури на твойта свидна изтривалка в строен ред и подпалва непрекъснато загасващата, несвидна връв.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.