Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМА ДО ПЕТЪР

(16)

Николай Бойков

web

15 февруари

Снощи, прибирайки се по Неофит Рилски, видях, че свети у калинови, звъннах, застанах под прозореца, очаквах там да се подаде някой, за да се развикам отдолу, как си, кво правите, мога ли да се кача горе, дълго време никой не отвори прозореца, чудех се какво да правя, дали пак да не звънна, или може би някой там горе си организира валентин-празнуване на свещи, и когато аха-да-си-тръгна, се отвори долната врата, показа се Лъчо, качих се горе, той тъкмо преливаше минералната вода, която беше донесъл от Горна баня в двулитрови пластмасови шишета, аз видях едни книги на пода до пианото, хищно се втурнах да ги разглеждам, май си харесах няколко, като му задавах въпроси за това и онова, сега пишейки, не мога да се присетя за кои става въпрос, после седнах на освободения фотьойл, Лъчо беше вече приключил с преливането и го беше разчистил от струпаните там разни завивки, всъщност не беше приключил, продължи да прелива вода, до мен се вейкаше едно червено сърце, завързано с лентичка за подлакътника на стола, аз заврънках Лъчо да изпълни обещанието си да ми прочете любимата си приказка, той се опитваше да се измъкне, мислел си бил, че Калин щял да я прочете, че не можел да чете, че никога не бил чел, да ме почерпел ли с нещо, щял да слезе да купува нещо сладко, но аз, настанил се на фотьойла, приложих тактиката на глезльото, отбивах всякакви доводи и казвах приказка, та приказка, накрая той приседна на леглото, до нощната лампа, разтвори книгата, направи последен опит за измъкване, дълга била, и почна да чете: Каменната чаша: имало едно време един помешчик, който си имал много крепостни, едни му вадели диаманти, други му ги обработвали, имало един момък, който двадесетгодишен успял да научи всичко от майстора, дето знаел всичко, да, ама все го карали да прави неща, които не съответстват на камъка, бях си прихлупил шапката, присмъкнал се на фотьойла и сложил крака на една табуретка, леко ме болеше главата, както сега (знаеш ли каква е разликата между американците и руснаците? - когато американците не искат да направят нещо, казват, че ги боли главата и после най-много да се чувстват виновни, че са излъгали, руснаците пък наистина ги заболява главата), беше възстуденичко, после на тръгване ми показаха агнешкото одеяло, направено от някогашен кожух, та прихлупил шапка, присмъкнал се на фотьойла, изведнъж се събудих от звъна на телефона, изчаках да свърши разговора, после си тръгнах, Лъчо също излезе да си купи нещо сладко, прибрах се и си легнах, дори не светнах лампата.

 

 

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.