Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМА ДО ПЕТЪР

(14)

Николай Бойков

web

11 февруари

Днес сутринта трябваше да свърша разни неща, да изпратя последните два файла на Филма, да разпратя тринадесетото писмо до Петър, да се отбия до Унгарския културен център, да купя марки за картичките на Вайда (вчера сутринта му писах, на Вайда, че съм му нарисувал камила, че чакам да ми прати адреса си, за да му я пратя, отговори мигновено, даже се оказа, че точно тогава имал и рожден ден, после му нарисувах и охлюв), да мина и през Литературен вестник, за да прегледам коректурата на трите йеремиади, бях си намислил и маршрута, по Асен до евроцентъра, интернет, после по Съборна през парка покрай военното министерство по Аксаков до Унгарския център, после до пощата, оттам до ЛВ и се прибирам, очаквах гост къмто 11.30, името няма значение, да ми донесе подарък от трети човек, името няма значение, та днес сутринта тръгнах по Асен, на ъгъла с Парчевич погледнах дали са почистили слушалката на телефона, вчера без малко да се освиня, някой беше освинил слушалката с нещо бяло, първо го мислех за дъвка, но не беше, леко гнусейки се, го пипнах с пръст, бях сложил и листче с надпис с пъстроцветния ми молив: внимание по слушалката има нещо зацапващо, листчето го нямаше, но слушалката си беше все така освинена, тръгнах, но се повърнах, затършувах за листче из сухарника, но все не намирах, накрая се сетих за листата, върху които пробвах да пиша с дебелия маркер, набарах единия, разполових го, върху половината, на която пишеше 3 йер, написах: внимание слушалката е изцапана, пак с пъстроцветния си молив (онзи ден пак бързах за някъде, пак беше така студено, но тогава не грееше слънце, както сега, някъде на Гладстон една кола бръмчеше на място, един гражданин почука на прозорчето и заобяснява на младежа вътре, че така колко замърсявал природата и какви вредни газове се отделяли, като го помоли да загаси мотора), продължих нагоре, на номер 24 една закръглена девойка трясна портичката, излизайки на улицата, няколко гълъба се вдигнаха от земята покрай дървото в дворчето, после след Солунска, след като се отбих да си купя от онези така вкусни питчици от 25 стотинки, разни гълъби ми се мотаеха в краката, забързан крачех, а те все не успяваха да се отместят овреме, даже едва не сритах един, който кълвеше едно замръзнало грахче, разбързал се пресякох Алабин, без да изчаквам пред една кола с надпис Sky кафе, която после ме превари при задния вход на Съдебната палата, когато бързешком хвърлих поглед, лъсна една обръсната с бръснач гола глава, после в самия евроцентър, приседнал на сините фотьойли пред книжарница Хеликон, нахвърлих нещата дотук, за да не ги забравя, на другия лист от пробите (на него бях стигнал до по-далеч, 3 Йеремиади (техники за обезкостяване на текстове)), докато пишех (или може би това беше по-късно в самия клуб?), някой крещеше по мобилката си на развален английски, мъни, фърст, абсолюти, банк, после вървях по Съборна, слънцето грееше сияйно, в парка цвърчаха врабци, присещах се за думи като премала и някъде при военното министерство в сияйното до премала слънце чух пойно да чурулика непозната птица, бързоходен вървях и дочувах пойното чуруликане да ме придружава до чупката на министерството при един от служебните входове, някъде срещу входа на зала България, после отново записвах в укито, приседнал на огряваната от слънце маса, до отворения прозорец: премала и пойно чуруликане, пътьом по Аксаков, в отсечката между Раковски и 6-ти септември, застигнах един човек, нарамил огромен кашон, пълен с други навързани кашони и влачещ един друг вързоп пак от кашони, беше облякъл кожено палто като кожух, когато го понаближих, забелязах прокъсванията и нещото оранжево, въженцеподобно, показващо се от джоба му, сигурно се беше запътил към склада за вторични суровини на Иван Шишман, свърших си работата в укито, после продължих нагоре към ЛВ, пощата я оставих за следобед, някъде пред сградата на Дневник запечатах как един младеж бързо отмества поглед от мен, после пак тъй бързо след миг за миг го връща, но когато хваща погледа ми, още по-бързо го отмества пак, едно мигновено сепване на погледа; когато се разминаваме, се обръщам по него и виждам, че под мишка държи черна художническа папка, а на гърба му - зелена раница, при паркчето пред светите четиридесет мъченици слънцето все така си сияе до премала, на ъгъла при Графа чувам пак врабчовия хор, както го чух и вчера, обръщам глава, за да ги оразлича в някое дърво, но вместо това зървам един клошар да пикае зад кофата за боклук; на едно от кьошетата на малките пет кьошета влизам, за да си купя милинка, преди да вляза, съм видял как двама младежи са излезли оттам, единия е в зелени? кафяви? панталони и балтон, а другия - в светлосини дънки и черно яке, едновременно замятат по една презрамка на раниците си, единия я слага, а другия - сваля, купувам си милинка и пак записвам, макар сега, пишейки, да пиша само по спомена, някак всичко ясно се изрязва в паметта ми, как се обръщам по младежа, за да го запомня, как се замятат двете презрамки, пикаещия клошар зад кофата в сияйното до премала слънце, цвъртежа на врабците; отбивам се и в ЛВ, там е пълно, Ефтимов, Господинов, Пенчев, Гергана и Лора, разменяме си някакви шеги и информация, преглеждам коректурите, оправям няколко от грешките си (Бойко Пенчев на премиерата на Александрия от Николай Гочев, откъдето си тръгнах, запасил се със синьо сирене, кашкавал и нахут, ме пита дали нарочно е така оставено: че третата йеремиада била написана с цифра, а не с думи, не-не, недовидял съм, а Бойко обяснява колко обичал авторите да си проверяват текстовете), после се втурвам към вкъщи, опитвам се да проверя дали в книжарницата има още от Нарисувай сто неща, Невена ме беше помолила да й дам книжката за малко, но беше заключено, после забързан продължавам нагоре до вкъщи, където идва госта ми, говорим си за това и онова, и получавам подаръка, откровено алегоричен - Антология на толерантността, в един прекрасен тъмносин рекламен плик на НБУ, но това е една друга история, в отговор пращам армаган - Метафизиките си.

 

 

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.