ПИСМА ДО ПЕТЪР

(13)

Николай Бойков

web

11 февруари

Вчера, след като прилепен до прозореца фотографирах това и онова, седнах на компютъра и го нащраках, после питах за разни думи разни хора: как се казва намотка, кълбо арматурно желязо (кангал) и как онзи чук, с който удряме по наковалнята (ковашки чук), и какво е това szarbabuk (сигурно ще си остане говнарче), после минах през Индра Маркова, преводачката на Унгарска новела, все се получаваха разни неуредици с файловете, уж бяха rtf, пък като ги отваряхме, се четяха само въпросителни, добре, че ми е Камен да преобразува файла до четим, та след преобразяването на файла се оказа, че има някакви проценти и цифри на определени места, та скокнах да нанесем липсващите думи, гледайки от разпечатката, оправихме думите, оправихме и края, защото ни се явяваха разни кутийки, вместо последните шест реда, но една дума я нямаше в разпечатката, оказа се, че другия компютър разчита кутийките, но не разчита точно тази дума, която не можехме да си спомним, седяхме в стаята, знаехме: бяхме намерили нещо, спомнях си как държах червения си синонимен речник, седях пред същия компютър и на същия стол, държах речника и нещо бяхме изнамерили, та седяхме си в смрачаващата се стая, прочитах от екрана: провлачват и... песнопенията, и мигом, изневиделица устата ми вече произнасяше извиват, ухото ми чуваше как една друга уста произнася също така заедно: извиват, в старите ни църкви от векове провлачват и извиват песнопенията, после отскочих на път за Дружба, откъдето щях да си взема варената половинка на кокошката, изпратена ми преди седмица, до катедрата, откъдето отговарях на разни мейли и изпратих файловете на Месьой на издателката; пътьом за Четвърти километър, в 84 от спирката при БСФС-то заедно с мен се качиха и двама младежи, изтупани по последна мода, с дебели, плътни, метално просветкващи обици на ухо, с каскети, единия - с бял, а другия - с черен, единия си го беше сложил с козирката напред, другия с козирката назад, сега притваряйки очи, виждам един врат, подстриган на безукорна черта, под една черна козирка, седнаха един до друг, аз пък се нагласих до перфоратора така, че да мога да ги наблюдавам уж небрежно от нормална неизкривяваща зрителна точка, рамената им се допираха леко в онова уж-недопиране, краката им, левия на единия и десния на другия се сбираха при колената, после се прилепваха надолу, говореха си, откъслечни думи достигаха до мен, но ги забравих, после станаха при Орлов мост и слязоха и тръгнаха към подлеза; от Четвърти километър изпратих файловете (пак не успях да отворя два) (не ми е съвсем ясно, защо не правят машините съвместими), припомних си упражнението с животните и си записах няколко от тях, за които по-късно да ти разкажа, после, чакайки четворка пътьом за Дружба, разхождайки се напред-назад на спирката, една превесела девойка, когато се обърнех към нея и хванех погледа й, се разкискваше и побягваше по островчето на спирката, под уличните лампи, аз сновях напред-назад, хвърлях по някой поглед на застиналия като статуя младеж в началото на островчето с шапка като твоята - дънковата, с периферия и подаваща се подплата, девойката се разкискваше, когато хващаше погледа ми, и побягваше нанякъде, после се връщаше, отмятайки качулката на сивеещото свое яке и размятайки раничка, после прибирайки се от Дружба, пътьом за вкъщи, се отбих в Матрицата, двама възниски младежи, две смугли, чувствени гърчета, единия с плътно прилепнали дънки и маслинена къдрава коса, пристегната в опашка, другия, подстриган почти нула номер, с обица на ухото, с лъщяща маслинено и чувствено кожа, пушеха отвън, после заедно чакахме, за да ни допуснат, те нещо си говореха на гръцки, оразличавах думата малакас, косите им проблясваха маслинено, целите лъщяха маслинено в преддверието на Матрицата, просвяткваха зъбите им, просветваше обицата и сега, докато пиша това, изведнъж изписка сврака и продължава да се обажда, аз вдигам за миг поглед, виждам, развиделява се, виждам и осветения неонов рекламен калкан, и лампата виждам, осветяваща го, без да виждам самата реклама, отдалеч се причува трамвай.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.