ПИСМА ДО ПЕТЪР

(11)

Николай Бойков

web

10 февруари

Днес сутринта, когато станах в три сутринта, не можех да си намеря вчерашните чорапи, по-точно намерих си само единия, та си обух нов чифт, а и без друго бях решил всеки ден да си сменям долните чорапи (нося по два чифта - един долен и един горен), стаята тънеше в привидното тохувабоху, както били казвали на немски и както е обозначен първичния хаос, джумбуш, галиматията в книгата за сътворението на света (хиляди преплитащи се цветни петна), не намирах и долнището на анцуга си, та скокнах по боксерки и топлия си потник до тоалетната (потника купих от едно магазинче на Борис, на което пишеше всичко за войника), междувременно пак се огледах, този път в малкото огледало в тоалетната ми, и докато се харесвах и го питах огледалото аз ли съм най-хубавия на света, се хванах, че си пея кирилмаричковия припев: обичам те завинаги и нищо друго няма, написвайки тези думи, хвърлям поглед назад, за да видя как гори свещичката, която си запалих тази сутрин, след като набързо прекратих тохувабохуто, настъпило след като снощи с Мина свършихме да преглеждаме забележките на издателката по Филма, сложих разпръснатите по пода речници на местото им, междувременно се появи и другия чифт долни и горни чорапи, долните ги сложих за пране, горните ги прибрах другаде, ще ги нося поне още веднъж (дали това не бяха чорапите, подарени ми от леля Клара на рождения ми ден?), сгънах пуловера, сложих дънките на закачалката, метнах някъде шапките си, черната и сиво-синята си, пипнешком и слепешката извадих една фанелка, оказа се една от зелените ми, после се позачудих кой пуловер да облека, накрая си сложих черния на сини, червени, жълти, розови, лилави, бели и черни квадратчета, това беше пуловера, който в онези дни на зимата на 94-та носех в психиатрията в Дебрецен, понасъбрах боклучетата, после запалил свещта приседнах да пиша (не успях с първата клечка, свещта припламна, а после загасна, та втората я позадържах почти до края: аха-да-опецка пръстите ми, компютъра също се наложи да пускам два пъти, бях забравил да включа настолната си лампа, а когато я включвам при вече задействал се компютър, понякога се изключва или клавиатурата, или мишката, или програмата за правописни грешки), та седнах да пиша, вече запалил свещичката от подаръка на Ясови, беше мъничка, дълга около пет-шест сантиметра, беше се счупила почти по средата, бях я възстановявал, мачкайки я с пръсти, не стоеше плътна, а беше направена от намотан на руло восъчен пласт, като тиквеник, а от средата се подаваха нищещи се конци като мустаци на котка (онзи ден подарих една котка на също така грейващата в усмивка сестра на Темида, книжарката от книжарница Пингвините, почти на ъгъла на Ангел Кънчев и Неофит Рилски, после ми разказа, самата Темида, как тя първо погледнала картичката, после троснато казала: ама какво иска да каже тоя, че имам мустаци?), седях и ти пишех, като два-три пъти хвърлих поглед назад, за да запечатам и да ти я опиша (както вчера хвърлях поглед напред в Одеон, за да ви запечатам и опиша, между две месьойовствувания пак върху Филма, с Мина и Анико бяхме отишли да гледаме Влака загадка на Джармуш), пламъка й беше поне сантиметър, буйно вирнат нагоре, леко потрепваше жълт, пространството около нея се къпеше в светлината й, леко потрепваше, после при второто ли, третото обръщане към масата ми, единена от двата кашона с книги, облепена с всякакви неща, покрита с вълнена покривка, на която се разполагат всякакви неща в момента: в предния ляв ъгъл празната чиния с лалето и син кант, зад нея дървената ми кутия за моливи, върху й - катурнато ребром еленчето от Трявна, зад кутията - чашата с надпис Време за любов, изпразнена от отпадъците, отгоре й - остатъка от вече изгорялата благоуханна свещ, зад чашата ключовете ми, до тях - самия пламтящ свещник, до свещника, в десния горен ъгъл - синята купа, в която се съвместяваха дървената лъжица за мед, порцелановата ми лъжица за чай, марципанената пръчка, подарък за сестра ми, червената панделка със златиста лентичка и златиста верижка, които бяха набучени на портокала, подарък ми от Анико за рождения ден, тунквана вафла Лагуна, Лили я донесе онзи ден, когато работехме с нея пак по Филма, остатъчни бонбончета от Ясови, пред синята купа - подарък ми от Веселина за имения ден - картичката, постигната с похвата изсушаване на запарка от лайка, когато Мина я видя, каза: ама тя прилича на Унгария, до ъгъла на картичката звънчето или как ли се казва, също подарък от рождения ден, което разклащахме, когато казвах разбираш ли при работата с Мина върху Филма, от двете му страни, тоест отпред и отзад, по едно от купените в Трявна дървени зарчета, пред нея - естествено кривите, със запазена кора, цветни мои моливи от истинско натурално дърво, в първичната му натуралност, пак подарък, между моливите и картичката със следи от лайка и спекли се власинки - нахвърляни клечки кибрит, пред моливите - кафенееща се миниатюрна картичка на райета от един от подаръците ми, с едва разчитащ се надпис, та при второто ли, третото ли обръщане на погледа назад, бидеше темнота.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.