Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМА ДО ПЕТЪР

(10)

Николай Бойков

web

9 февруари

Днес сутринта реших да прибера в папка листчетата, на които си нахвърлям разни неща, можещи да влязат в работа за някое от писмата: на едно - сойка?, врабчето при кофата? и врабчета и листа в дървото, не си спомням за каква сойка става дума, нито за какво врабче при кофата (онзи ден, когато вечерта в леещия се пролетен дъжд изпращах Мина, след като бяхме работили върху Филма на Месьой, а на сутринта града бе осъмнал, покрит от потайно навалелия сняг, когато поех към пощата, после към укито, а после към евроцентъра, когато вървях в меко подскърцващия сняг и в почти безлюдната тишина, хрумваха ми такива думи, стихнал, усмирен, вървях по тънките бели пътеки покрай Народния, чувах тишината, някъде изпискваше сойка, причуваха се и врабчетата, после заваля сняг и до една кофа на улица Съборна, точно срещу сладкарницата, където някога отдавна ядох паста Естерхази с един приятел и бъдещата му съпруга и където се чувствах елефант, тоест слон, тоест излишния трети в компанията на влюбена двойка, това е второто значение на унгарски на слон, макар него да го знаят само чужденците, защото в учебника им за напреднали има едно такова упражнение: кое животно какво друго означавало - патица: лъжлива вестникарска новина; глист: маймуна, маймунско @ (на гръцки май това беше пате), лалугер: мъж и др., та точно на отсрещния ъгъл, в дървото зърнах да чуруликат поне десетина врабчета, накацали и накокошинили се на един клон, после зърнах още няколко, които подхвръкваха надолу в сипналия се сняг и още други, които клъвваха по нещо от разсипания около боклукчийската кофа хляб и разни други хранителни отпадъци, записах си го на едно жълто листче с незнайно чий телефон: усмирен, стихнал, тишина, врабците над кофата, на клона), не зная за каква сойка и врабче съм искал да ти пиша, но си спомням ясно и отчетливо този възсив спокоен ден, ден за излежаване и бавност, когато крачех към интернетклуба на евроцентъра по Асен, в дъното се сивееше Съдебната палата, Барт разказва на едно място, че му разказвали за неутралния цвят и той възбунен и възбуден се втурнал към приятеля си да го види, после разочаровано ни съобщава, че това ми било сивото, а Ланг Жолт в Животът на Пръчко разказва следната история: веднъж един приятел казал на Пръчко, че сивото е любимия му цвят, Пръчко се възмутил, че сивото не е цвят, в отговор на което приятелят изстискал пред него в една паничка разноцветни точки, от всяка боичка по малко, после ги смесил, после му показал така полученото сиво: Нали виждаш, ликуващо му сочел блещукащите боички в паничката, в това сиво има от всичко, пред очите ти го направих. И сивото е цвят: Енциклопедията на цветовете!, та отивах до интернетклуба по Асен в сивеещия се ден и пътьом може би съм зърнал някъде, до някаква кофа едно врабче, а после в едно дворче врабчета в дървото, едно подскачаше на клона, а другите вцепенени стояха на място, когато се вгледах по-добре, се оказа, че са изсъхнали, посивели листа, та днес сутринта, когато си прибирах листчетата в една папка и поразчистих стойката за четене, която си купих в преводаческата къща от една немска преводачка, беше закъсала с парите, а аз много се бях възторгнах от нея (не от преводачката, от стойката за книги), много са полезни, човек поставя на тази поставка книгата си или листата си и превежда-ли-превежда, та докато разчиствах листата, намерих рисунката на Анна, за която ти бях писал, че съм я загубил, на нея се виждат - две дървета, три облака, една котка и още една евентуална котка, по-скоро вирнатите крака на нещо, което бих определил като котка, един храст, три птички и родителите им, в горния ляв ъгъл - четвърт слънце, долу вдясно самата Анна, стъпила на някаква купчинка, в пола на сини и червени квадратчета, блузата й е бледокафява (като земята), със син гердан и червена гривна, лицето й, кльощавите й крака и ръце са розови, завършват в тъмносини обувки, с оранжева усмивка и оранжеви ластички на двете й жълти опашки, носа й прилича на крак, нарисуван до глезена, над главата й схематични птици в полукръг, или може би са комари - два слепени полукръга, до нея отляво една черна котка, вдигнала преден крак и размахала опашка, обърнала е глава към нас, почти до стъпалото й - наподобяващо сърчице червено лайненце, аз така бих го определил (впоследствие се оказа дупчица, получила се може би при пътуването на рисунката сред боровите клонки, парченцата от чашата и маймуната ники, а червеното - привидяната като червено празнота, отдолу папката се оранжевееше в сумрака на сутрешната ми стая), до нея едно от двете дървета, с дебел тъмнозелен ствол, с несъразмерно малки корони и клони, пак щръкнали нагоре, между клоните червени точки, може би ябълки, на другото подобно дърво, на нещо закован рафт за дървото - паница, оранжева, в паницата три птиченца, в оранжевите човки на две от тях - червейчета, в оранжевата уста на застаналата пред тях майка? или пък баща? - третия червей, отгоре към тях се спуска другия родител, от оранжевата му уста виси един четвърти глист, крачката на майката и бащата са също така в същото оранжево като човките и усмивката и ластичките, безптичото дърво е по-скоро отгоре и отдолу по ствола водоравно набраздено, а по средата - отвесно, докато птичото само отвесно, храста е като короните на дърветата, една корона без ствол, само червените му кръгчета са доста по-малки, между храста и безптичото дърво вирналите се крака на вече идентифицираното като котка същество, очертани с плътна черна линия и оцветени пак в розово, сините облаци са най-отгоре, небето е жълто - докато пиша това, причувам някакъв странен звук, ставам, отивам при вратата и се прислушвам в шумовете, идващи отвън, но не отвън идва, чувам лекото и меко тиктакане на часовника, който също ми подариха за рождения ден, после се връщам, дописвам това, от време на време дочувам лекото и меко тиктакане, навън залайва куче, после всичко стихва.

 

 

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.