 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вързах краищата на времето си,
поисках то да бъде безкрайно.
И беше!
Но имаше възел, той ме болеше,
усещах безкрайността неистинска.
Знаех какво щеше да се случи,
времето се беше изморило от завързаната си вечност.
Беше решило да избяга.
Скарахме се, то си тръгна...
или аз го пуснах - не си спомням...
Но раздяла имаше.
Станах безвременна... станах вечна!
Никак не боли, просто ме няма!
© Мария Стойчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2004, № 9 (58)