Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

Още тогава Киая усети, че денят й ще премине в разнищване на връхлетелите я край прозореца противоречиви чувства. През онази пролетно-дъждовна утрин мрачната върволица зад ковчега на пътя, болните звуци, траурното шумолене на платове и стъпки се стовариха върху несвикналите й сетива едновременно с празничния, свеж, възбуждащ мирис на колендрото.

На три години Киая не можеше да назове Живота и Смъртта с личните им имена - не й се бяха случили, не ги познаваше. Или не ги помнеше. Но те останаха преплетени в съзнанието й, както в рамката на отворения прозорец.

Още там, на границата между вън и вътре, между уютната пещера на дома и ветровитата, мамеща другост на пътя, момичето бе зърнало за миг угнетеното, пълзящо туловище на змията, покрито с черни люспи-забрадки; и в същото време бе доловило край бузата си полъха на свободните й криле. През малкото телце премина ликуваща тръпка. Предчувствие за полет. Възнасящият се невидим въздух я бе поразил по-дълбоко от видимата за очите скръбна картина.

- Хайде на закуска, Киая!

Гласът бе простъргал стените на черепа й.

"...Умът, който цял живот търсеше думи, за да формулира тези фрази,и ръката, която трябваше да ги запише, замряха, удивени от впечатлението за déjà vu..."

Странното влечуго беше хлътнало в кладенеца на подсъзнанието, далеч от баналната триизмерност на Горния свят.

Киая, момичето с име на книжна Героиня от сензационен роман на Вики Баум, бе насилствено изтръгнато от състоянието на полусън.

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006