Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Ден трети

ИНТЕРМЕДИЯ 3
Приказка за това как Зигфрид уби един дракон, но не успя да забрави Брунхилде

Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

Лятна вечер. Киая се излежава в подножието на скалите. Морето шуми и гали нозете й с пръстите на художник. Тя и момчето мълчат. Взират се в небето. Все още гледат в една посока. Там, в далечината, две птици се спускат и издигат едновременно над водата. Танцът на споделената обич. В миг крилете им застиват разтворени, отдадени на въздуха. Отмаляват. С тихо планиране се насочват към вълните. Усещане за щастие и съвършена хармония пронизва наблюдателите. Морето шепне нещо тайно в ухото на разтворената мида, Близначката мърда безмълвно устни, наведена над книгата:

"Живели някога трима герои: Ерик, Зигфрид и Фридрих. Когато били млади, обхождали заедно бреговете на една голяма река. После решили да се разделят. Ерик нагазил в морето на север и започнал неравна битка с Дракона на студа. Чудовището издишвало пара през ледените си ноздри и препречвало пътя към богатата страна Винланд. Фридрих заминал на югоизток и след като помародерствал из земите на древното тракийско вино, стигнал до друго море. Там започнал да се готви за двубой с Дракона на полумесеца, понеже не успял да го неутрализира чрез евтини флиртове и залъгалки. А Зигфрид си останал във Вормс1. Трябвало да отвоюва съкровището на рода, похитено от местния дракон Фафнер. Фафнер бил недодялано и просто същество. Властта му се крепяла на пословична хитрост, на всеобща апатия и конформизъм, на ясновидски способности и на срамния факт, че нямало кой да поправи свещената сабя на зигфридовите прадеди. Ръждясала и огъната, тя щяла да се подчини и изправи само в ръцете на човек, който никога не бил изпитвал страх.

След десетки интриги, забъркани от завистливите съплеменници на героя, Зигфрид успял да се добере до заветното парче метал. Сабята му се подчинила. С изправеното, излъскано и подострено оръжие, юнакът прилъгал глупавия дракон на открито и там забил острието в злото му сърце. Драконът издъхнал с ехидна усмивка. Писнало му било да пази незначителното човешко съкровище, а и провиждал бъдещето.

Зигфрид приседнал да почине на една полянка и видял друг воин, покрит с огромен щит. Приближил се, повдигнал щита и открил чудно хубава девойка в пълно бойно снаряжение. Не успял да се сдържи и я целунал. Брунхилде се събудила рязко и в първия момент се опитала да се разсърди, защото героят я бил лишил от безсмъртие чрез своята целувка. Но после Валкюрията2 го погледнала по-внимателно, припомнила си докосването на устните му и решила, че да бъдеш простосмъртен не е чак толкова лошо. Така прекарали известно време. После Зигфрид все по-често започнал да излиза от общия им дом, повикан да убива дракони. Съкровището останало без надзор и било разграбено. Брунхилде седяла вкъщи безпомощна, безнадеждна и унила. Бедна, стара, самотна и смъртна, тя пожелала да се върне към предишното си състояние. Отишла при Один и го помолила за прошка. На него му било дошло до гуша от капризите на влюбчивите богини. Измислил бил модус операнди за повторно приемане в лоното на безсмъртието: провинената валкюрия трябвало да убие съществото, което било причина за земните й нещастия, да пие от кръвта му и така отново щяла да придобие свръхестествените си сили, включително способността да разбира езика на птиците. Брунхилде отказала. Не била набрала чак толкова неприязън. Още обичала клетия непрокопсаник. Нямала си никой друг на земята. Знаела, че не може да задържи Зигфрид само за себе си, мечтаела да бъде отново свободна, но не с цената на неговата смърт. Искала да предостави на любимия правото на избор. Один не издържал на молбите й. Предложил втори вариант. Валкюрията щяла да получи обратно безсмъртието си след триста години, които трябвало да прекара като капка. Момичето се съгласило. Магията била приложена. През това време застаряващият Зигфрид се завърнал във Вормс. Не открил Брунхилде и започнал да я вика. Свикнал бил с нея, липсвал му сигурният пристан след поредното приключение. Виковете му ставали все по-отчаяни. Брунхилде била наоколо - като облаче, като дъх. Но той не знаел това. Тя чувала и чувствала всичко. Сърцето й се късало от тъжните му вопли. Момичето се спуснало от небето и се настанило в окото му. Като сълза. Почувствала мъката на героя при докосването до неговата зеница, капката се взривила и разпаднала на десетки миниатюрни ручейчета. Горските същества разнесли новината. Зигфрид плачел. Той не бил вече неуязвим. Уплашен бил. От самотата."

§ § §

Чувам учестяващото се тракане на колелетата. Оо-роо-боо-рос, О-ро-бо-рос, О-ро-бо-росссссс... Давай, влакче, давай напред! Влез, докторе, в купето е широко и светло, като във вагончетата на виенското колело. Не ти ли прилича животът на виенско колело? Ту си горе, ту си долу. Можеш да слезеш и да се качиш само веднъж. Кабинките обикновено сменяш, когато си долу, без да напускаш съоръжението. Промените стават в ниското. Докторе, чувствам, че ще изхвръкна по допирателната. Искам да вярвам, че ще имам шанс да повторя пътуването. С друг влак или с друго колело, по друг път. Но наставниците се опитват да ми отнемат надеждата. Намекват нещо за връзката между вярата и опиума. Раздвояват ме. Трябва да заглуша тези гласове... Ш-ш-шт!

По-добре e "to speak English", за да не ни разбират Наставниците. От три месеца лекарите учат чуждия език в голямата зала и държат вратата отворена, за да ни наблюдават. На "леките случаи" ни е позволено да се мотаем по коридора и ние слушаме внимателно всеки урок. Така че от известно време започнахме да общуваме на английски. Не мога да разбера какво толкова изключително сме направили, но професорката и докторчетата са шокирани. Изглежда учениците в залата напредват по-бавно от нас, коридорните зяпачи, емоционално увредените, умствено изостаналите. Мозъците им са блокирани от комплекси. А какво ли ще кажат, ако някога научат, че разбираме езика на птиците, на скаридите и на крилатите влечуги...

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Немски град на река Рейн, свързан с митовете за съкровището на Нибелунгите. [обратно]

2. Богини на войната в германската и скандинавската митологии, придружаващи умиращите воини на бойното поле по пътя им до рая (Валхала). [обратно]

 

 

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006