Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА ПАРЕЙДОС

Мартин Колев

web

"Легнете удобно върху мекия пясък. Отпуснете се и си представете как вълните отмиват всичко излишно... Обиколете с поглед спокойно преминаващите облаци. Вдишайте дълбоко..."

Дъхът й замъгли стъклото и за малко мътното небе изчезна. Тя се помъчи да отпусне вкочаненото си тяло, след което загледа облаците. Първите два бяха безполезни - просто някакви невъзможни фигури. В третия най-сетне съзря кръст.

За нула време кръстът се превърна в подвижен плюс, а след това - в око. Тя разфокусира поглед, докато не забеляза бледия облачен двойник. Щом беше готова с очите на своя портрет, тя продължи към следващите облаци. Изкара късмет - един от тях изглеждаше като пролука от зигоматична кост, от носа до лявата буза. Устните бяха най-лесни за откриване - миг по-късно вълмото пара, което ги носеше, се накъдри и стана на пясъчен червей.

Тя отново си пое дъх и спря записа. Учудваше я как най-базови форми извикваха в паметта й точно неговото лице. Не беше много, но поне лицето му все още си спомняше.

Изправи се бавно и изтупа лилавия прах от скафандъра си. До ръба на хоризонта не се виждаше нищо освен ярката, психеделична пустош на тази негостоприемна планета. Тя тръгна след разпокъсаното лице в небето, устните й се свиха в нещо като усмивка.

Единственото човешко нещо на Парейдос бяха облаците.

 

 

© Мартин Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2016, № 10 (203)

Други публикации:
Мартин Колев. Микро. Бургас: Либра скорп, 2016.