ДАНЪК СЪН

Мартин Колев

web

Отначало промените бяха миниатюрни. Тук ще изникне червен контур, там ще хвръкнат шепа мехурчета - все неуловими детайли в претрупания свят на сънищата. Както казваха на Центуриум: "Сън-пространството е безкрайно и данъкът заема една незначителна част от него".

Но ако данъкът беше тумор, със сигурност не бе доброкачествен. Постепенно алчността на Центуриум нарасна и данъкът изискваше още от сън-пространството на гражданите. Съновиденията се напълниха с най-новите продукти на пазара и се появиха дори рекламни паузи. Децата сънуваха само скъпи играчки, а родителите им - афери в луксозни ресторанти. На човек му се присънваха до десет поредни случки в една и съща банка - но, от правни съображения, не повече. Случваше се по средата на някой сън пейзажът да изчезне, заменен от надпис "В ремонт".

Спасение нямаше - последната граница бе превзета. Гражданите взеха да недоволстват и да организират сомнамбулски стачки. Центуриум отвърна на шумотевицата с официално прессъобщение: "Вие се изказахте и бяхте чути.".

След седмица по хорските сънища се завъртя нова реклама:

"Вече ви е втръснало от досадния данък сън? Абонирайте се за услугата "Чисти сънища"! Примигнете два пъти и 30-дневният ви безплатен период ще започне още тази нощ."

© Мартин Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2016, № 10 (203)

Други публикации:
Мартин Колев. Микро. Бургас: Либра скорп, 2016.