СТРАНИЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

web

Разтварям общата история.
Започвам да се взирам продължително.
Буквите се сливат -
страниците почерняват...
По тях
внезапно като пот избиват
бели букви,
бели редове:
"Има на земята ни тресавище голямо
със параметри -
диаметър равен на лъжата
и дълбочина - на слепотата. -
Необхватно, бездънно и страшно..."

Настръхвам и затварям -
отварям нова страница:
"...Над нас водопад от идеи -
красив като химера
и шумен като пропаганда -
увлича, завлича и дави..."

Отварям друга страница:
"...Море.
И сред морето - кораб.
Боен кораб на пълен ход.
Внезапна буря
разтваря челюстите на морето -
поглъща кораба
и после...
Водовъртеж!..."

Други страници
и други редове -
едни и същи:
Той винаги е тръгвал пръв.
Той винаги е падал пръв.
Винаги
и винаги
и винаги
Народа.

октомври, 1962 г.

© Марко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2005, № 1 (62)

Други публикации:
Марко Илиев. Утринно здрачаване. Варна: Славена, 2004.