Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕДОУМЕНИЯ
web
Много пъти съм се чудил:
Защо не мислим със главите си? -
А после съм се смял.
Много пъти съм се чудил:
Защо не работим това,
което искаме? -
А после съм се смял.
Много пъти съм се чудил:
Защо живота ни
е песен, незапята? -
А после съм се смял.
И още много, много съм се чудил
и съм се смял...
Най-накрая се досетих:
Подвижно като хоризонта е то
обещаното ни "Светло бъдеще".
И се разплаках...
ноември, 1962 г.
© Марко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2005, № 1 (62)
Други публикации:
Марко Илиев. Утринно здрачаване. Варна: Славена, 2004.
|