ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Ако ли мене, филолога,
ме бихте питали
причината коя е
за гибелта
на всички повелители,
аз мога да ви кажа, мога.
Причината е тая
без съмнение,
че на глагола "мога"
е чуждо повелителното наклонение.
Опитай се, кажи
на някого: можи!
Опитайте, кажете
на някои: можете!
И гибелта на властелините
ще разберете.
Те можели да кажат:
сейте жито!
Те можели да кажат:
пейте песни!
И хората покорно сеели,
и хората покорно пеели
и даже упорито.
Но ни от хляба
ставало изкуство,
ни от изкуството им - хляб.
Безчувственият властелин
изпитвал чувство,
макар и смътно, че е слаб.
Разбирал докъде му е мощта -
той можел като самозван баща
да заповядва на човека божи
да върши всякакви неща,
но не и да ги може.

И аз самият
мога нещичко и знам,
че можещият сам си заповядва.
Сам.

© Марко Ганчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Марко Ганчев. Бягащо дърво. София, 1969.