ЗАЩО СЕ ПИТАМЕ ЗАЩО?

(откъс)

Лилия Веселинова

web

Защо?" се питаме, когато имаме въпрос. Но това Защо?" може да се превърне в нещо повече. Ами дори и гениите понякога, незнайно защо, се питат Защо?". Но най-често си задават въпроси учениците. Те са още неопитни и имат да си задават още много Защо?". Нашата задача сега е да им помогнем да избягват този въпрос. Вие мислите как? Ами много просто! С помощта на приказни герои, които ще опознаете!

Първа глава
Запознанството

Сега, скъпи деца, е време да се гмурнем в голямото предизвикателство на реката от думи. Нашите герои са: Петко, който вечно ходи с ръце в джоба и минава през един голям ресторант с червени плочки и големи плетени кошници вътре, засадени с най-различни теменужки. Освен това има и фонтан с една голяма крастава жаба отгоре. Радостина е момиче на 11 години с дълга черна коса. Тя е човек, който мисли и за другите. Митко е на 11 години и е голям забраванко, но е със сини очи и малък нос така, че човек не може да откъсне очи от него. Да не забравяме и Клеопатра. Тя е домашната котка на Радостина. Породата й е сиамска, с черни очи и бяла козина. Постоянно мърка.

Запознах ви с едни деца. Впрочем те не са деца, а приказни герои, готови само за нови и нови приключения. До скоро виждане!

Втора глава
Калната баня

Веднъж Митко видя Клеопатра на фонтана с голямата крастава жаба. Котката помисли, че е истинска, хвърли се върху нея и я счупи. За нещастие собственикът беше там и я видя. Той щеше да получи удар, защото смяташе, че това е много скъпо изкуство. Но не беше така. Това си беше най-обикновена жаба, създадена от един фантазьор.

Тогава Клеопатра побягна. Митко се втурна след нея и я намери край една много голяма кална локва. Бялата й козина се беше изцапала като дрехите на коминочистача. Митко я занесе при Радостина. Тя я изкъпа и я остави да си отпочине от гигантското приключение.

© Лилия Веселинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2004, № 11 (60)