Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СМЕХУРКО
(Из сънищата на един извор)

Лета Панайотова

web

Там някъде, в безкрая на деня, в загадъчните сенки на нощта, край малък извор живеело едно магаренце. В цялата гора никой не искал да говори с него, защото не било от порода.

Магаренцето си нямало дори име, защото нямало кой да му го даде.

Затова било много самотно и много тъжно...

Веднъж малко сиво птиче кацнало на дървото, под което спяло магаренцето. Птичето било уморено, защото идвало от далеч.

- Дай ми водичка! - казало птичето.

Магаренцето веднага му донесло вода, но не проронило и дума.

Птичето изпило водата и литнало с думите:

- Ама че гостоприемство! Една дума не каза, една усмивка не подари!

Магаренцето много се засрамило, но след дълго размишление осъзнало, че всъщност не знае какво е "усмивка". И без да се чуди и мае, решило да тръгне по света, за да търси това непознато същество - усмивката.

Вървяло през гората тихо и внимателно. Гледало да не се мярка много пред очите на другите непознати и по-големи животни. И понеже било много срамежливо, дълго вървяло без посока. Най-накрая се престрашило да попита една пеперуда:

- Извинете, знаете ли къде живеят усмивките?

Стресната, та чак обидена от необичайния въпрос, пеперудата викнала:

- Глупаво магаре! Не се подигравай с мен! - и отлетяла надалеч.

Магаренцето се изненадало, навело засрамено глава и продължило по пътя си. Дълго вървяло, докато стигнало до голямо старо дърво. В дървото живеела една пъргава приказлива катеричка. Магаренцето почукало леко на малката вратичка. Отвътре веднага изскочила, озъртаща се нервно наоколо, катеричка, стиснала здраво между зъбите си орехче.

Много уплашено и много смутено, магаренцето все пак успяло да попита:

- И-из-извинете, знаете ли къде живеят усмивките?

- Усмивките ли? - недоумяващо повторила катеричката. - Питаш ме къде са усмивките? Ти май си обезводнен! Не мислиш трезво, ще ти донеса чай от мента, за освежаване!

Катеричката хлътнала в хралупката си и веднага изскочила пак с голяма, наполовина колкото нея, димяща чаша чай.

- Изпий го! - заповядала тя.

Магаренцето тутакси се подчинило - само това можело да прави.

- Сега - казала катеричката - ще останеш тук! Очевидно нямаш къде да отидеш и това пречи на разсъдъка ти. Аз съм Чик, а ти как се казваш?

- Не знам! Не помня някой да ми е казвал, пък и не съм питал...

- Нямаш си име?! Е, нищо, ще го намерим. Името само идва при тебе, като му дойде времето!

Така магаренцето без име заживяло при Чик. Нощем спяло в изгнилия ствол на дървото, а денем помагало на Чик да събира орехи и лешници в гората.

Един ден, докато събирали орехи, Чик казал:

- Сега вече си спокоен и доволен. Обясни ми за какви усмивки ми говореше онзи ден?

- А ти знаеш ли къде живеят те? - запитало магаренцето. - И какво представляват? Страшни ли са или са добри като тебе?

Чик се засмял.

- Нима не знаеш какво е усмивка?

Магаренцето поклатило отрицателно глава.

- Усмивките - казал Чик - са емоции. Те са плодовете на приятелството и любовта между всички живи същества. А любовта и приятелството са най-важното нещо в живота. Ако нямаш приятели, не се усмихваш, защото няма на кого. Преди да дойдеш, и аз нямах на кого да се усмихвам. Но ето, ти ми стана приятел и аз се смея, защото съм щастлив, че си при мен. И ти можеш да направиш същото, защото аз съм вече твой приятел, значи има на кого да се усмихваш. Когато те видя усмихнат, аз ще знам, че си щастлив, когато ти ме видиш да се смея, ще знаеш, че аз се чувствам добре и съм щастлив. А да си щастлив и засмян е много хубаво...

Тези думи докоснали сърцето на магаренцето и то за пръв път в живота си се усмихнало. Лицето му грейнало от щастие, защото разбрало какво значи да имаш приятел.

- А! Ето, че и името ти дойде - засмял се Чик. - Здравей, Смехурко...

 

 

© Лета Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2004, № 9 (58)