 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ТЕКСТ
Красимир Вардиев
Дядо излезе да гласува на предишните избори и забрави да се върне. Първата седмица баба нищо не каза. На втората ме прати да обиколя кръчмите и там го намерих - в пристанищната кръчма да закача белите рускини. „Пусти трипер” - каза баба и с това се изчерпа всичко. Постепенно започнах да забравям дядо. Първо забравих окото му - другото го бях извадил с първата си химикалка. После забравих лицето му. И накрая забравих гласа му, който се провиква сутрин: „Диване, ставай!”
Първият месец баба по навик сервираше за трима. После престана. Само от време на време по залез въздишаше: „Лошо е да няма с кого да изпушиш една цигара.” Така започнах да пуша.
© Красимир Вардиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2005, № 8 (69)
Текстът печели второ място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2005).