БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЕДИН НОВ СТАР РЕПИН

Калин Николов

web

Съвсем наскоро, във връзка с грандиозната изложба по повод 175-ата годишнина от рождението на знаменития руски художник Иля Репин, открита през март тази година в Третяковската галерия, имах възможност да проследя една интересна серия от мнения относно творчеството му¹. Поставя се въпроса доколко познаваме истинския творец в обективната светлина на неговите действителни възгледи. "В съветските времена, в годините на идеологизирана наука, Репин беше превърнат в модел за подражание. През 30-те години на миналия век имало, както се казвало, три "Р": Рембранд, Рубенс и Репин. Очевидно е, че за поколенията, които се формираха през 60-те, 70-те, дори и през 80-те години на миналия век, Репин, аналогично, както е бил негативно приеман и от членовете на "Мир искусства", ревностно подлежи на отричане. Наложили са се някои щампи, които тези поколения вече не могат да преодолеят. Чувствам го, общувам с хората. Но днес, когато погледнем Репин и изобщо изкуството от втората половина на XIX век, тази на передвижниците, нещата ни се разкриват от другата страна." (Кабанова 2019). Това са думи на Татьяна Юденкова, доктор на изкуствознанието, завеждаща отдела за руско изкуство от втората половина на XIX до началото на XX век в Държавната Третяковска галерия, и един от кураторите на сегашната изложба. И продължава: "По някаква причина в началото на XX век за Репин се говори като за не особено умен художник, без интелектуален рефлекс и интуиция, а той е бил много образован човек. В спомените на съвременниците си е отразен като най-образованият художник. Чел е много, познавал е философията на Ницше, Шопенхауер, цитирал е Данте, Шекспир и Пушкин, не случайно той привлича много интелектуалци в своя кръг. През 60-те и 1880 г. той общува с критика Стасов, хирурга Пирогов, писателя Писемски, поета Фет, а през 90-те - с писателите Мережковски, Гипиус и философа Владимир Соловьов. Бил добре приеман гост в салоните на Москва и Санкт Петербург... Репин винаги е бил в центъра на политическите дискусии, има много ярки, остри изказвания в писмата си или в статиите си. Той винаги е подкрепял опозицията. Когато църквата отлъчва Лев Толстой, той рисува картината "Толстой бос на молитва". И хората, които посещават изложбата, на която е била експонирана картината, са слагали цветя в краката на Толстой. Портретът е трябвало да бъде премахнат, защото бил повод, така да се каже, за нездравословно отношение. Репин винаги е предизвиквал нездравословни отношения, явявал се е провокатор."

Моят интерес към събитието, свързано с Репин, не бе случайно. Зареден съм, поради обстоятелствата на времето, в което съм се учил и правил стъпки към изкуството, с огромен респект пред творчеството му, рисунките му считам и до днес за невероятни като умение, редица негови картини са част от моята мечта. Иля Ефимович Репин е сред майсторите на руската художническа школа, но не толкова като продължител на класическата линия в нея, колкото с творческата си реакция на много сложни, социални процеси. Източниците на неговото творческо дело естествено избликват, както казваме, от недрата на руския свят, от характерната му същност, от руската природа. И тъкмо чрез художествената си проникновеност, с огромния си талант на художник, картините му са част от най-значимите страници на изкуството на ХIХ век. От скромно селско потекло, Репин се издигна до образец за художническо първенство, придобива международно признание и е най-важната фигура в представата ни за ясно изразена руска школа в изобразителното изкуство. Нарисуваното от него представлява едно цяло, вертикално от върха до дъното, социално напречно сечение на Русия, от аристокрацията до селяните.

Постепенно значението му придобива различни измерения. Ако погледнете в речниците на изкуството, например Оксфордския речник на изкуствата, той е там, въпреки че преди десетилетие не е бил включен. Както казва в едно свое интервю Дейвид Джаксън: "проблемът на Запада е, че ако тези художници не са известни, това е защото не можете да ги видите и те не могат да станат известни. Това е "параграф 22".

Органичната връзка на Репин с актуалните културни феномени от неговото време са очевидни - съпоставян с Курбе или Менцел, той е творец от тяхната мащабна категория. Но когато говорим за неговата напредничавост, сякаш, като правило, това бива съчетавано с идеята за революционното състояние на руското общество, за историческите превратности. От една страна, сякаш сме приели за твърде вярно обобщението, че руската либерална интелигенция се поддава постепенно на официозния дух и постепенно стига до морално-творческа деградация. От друга, приели сме, че прогресивната интелигенция - с това ли точно е прогресивна? - се пролетаризира, поставя основата на нов метод в културата, този на социалистическия реализъм. Картините на Репин са били примера за това, как художникът опазва непокътната дързостта си да рисува истината за сложната действителност в Русия. Но оказва се, че макар да е очевидна неговата дълбока същност, близост, съприкосновение с живота на Русия и руския народ, дори когато се занимава с най-злободневните теми, Репин фактически си остава неразкрит - и индивидуалността му, и болката му относно драмата на руската действителност, и мъчителното му усещане за исторически хаос.

Силно критичното съдържание на неговото творчество ни заблуждава. Колкото и да е странно, творбите на Репин рецептивно ни насочват към неточни твърдения, че онова в тях, което възприемаме като художествен феномен, не е това, което всъщност авторът е казвал на съвременниците си и на онези след тях, както не и онова, което изкуствознанието или историята казва за неговата работа. Това, което Репин, неговият възглед и изкуство говорят на неговите съвременници и поколенията след това, е онова, което трябва да възстановим, благодарение на запазен архивен материал, спомени, свидетелства, кореспонденция.

Ще посоча два факта, които излизат на света днес - отношението му към религията и към революцията. А всъщност по тези въпроси скромен извод преди няколко десетилетия бе направен тук, в България, на базата на една кореспонденция, съхранявана в Държавния архив.

Става дума за контакт между Иля Репин и българския издател Дино Божков (1875-1966), който отдавна би коригирал представата на руското и световното изкуствознание за Репин. Нека разкажем тяхната история.

В края на ХІХ в. идеите на Лев Толстой за нов прочит на християнското учение разтварят пропаст между възприелата ги руска интелигенция и традиционната църковна институция. Репин, нарисувал "Бурлаци на Волга" и "Иван Грозни убива сина си", също е съсредоточил вниманието си върху тези разтърсващи духовни процеси. Интересът му към съвременността, демонстриран чрез много голяма серия портрети, интересът му да пресъздаде интелектуалния ръст на своята нация и време, го свързва съзнателно с най-ярките реформатори Толстой, Чертков, Бирюков, Григорий Петров. Контактите му с тях започват много преди Патриаршията да ги анатемоса...

Портрет на Григорий Петров от Иля Репин

Проповедите и книгите на изгнаника Григорий Петров² са били много популярни в Европа и Америка. Наред с етическата система на Толстой в тях се настоявало Църквата да отстрани от себе си театралността на ритуала и фалша на проповедта, да се върне към простотата и естествеността на Иисус и първите му ученици. От книгите на Петров четиридесет и четири са излезли в България. Техен издател и най-верен последовател на Петров у нас е Дино Божков, за чиято личност днес почти нищо вече не знаем.

Дино (Господин) Божков е роден в с. Орлов дол, Тополовградско и едва 15-годишен е назначен там за учител. Но желанието му да се образова го насочва към току-що откритото в Самоков духовно училище. Сред съучениците му там са бъдещият екзарх Стефан (дошъл също от Родопите, както си го спомня Божков, с потури) и големият педагог Тодор Самодумов. Амбицията да се развива отправя Дино Божков през Черно море в Казан, чиято семинария завършва със "Кандидат по богословие". В Русия той общува с най-видните измежду обществениците, книжовниците и интелектуалците: гостувал е на Лев Толстой в Ясна поляна, познавал е Мережковски, Немирович-Данченко³. Не поема пътя на свещенослужител. Преподава руски език в една от софийските гимназии - сред неговите ученици е и бъдещият регент Тодор Павлов, философ.

Представа за авторитета му като разпространител на руската култура добиваме от факта, че акад. Николай Державин по време на своя престой в София избира да живее у Божков⁴. Именно така Державин реагира на доживотната присъда на акад. Михаил Арнаудов, дадена му от т.нар. Народен съд, и се застъпва пред българските и руските власти тя да бъде смекчена или отменена.

Естествено, между руските контакти на Божков се откроява и познанството му с великия Репин. Българинът го описва през 1964 г. в непубликуваните си записки, които ми бяха предоставени от неговата дъщеря през 1990 г.

Репин беше изобщо разположен към нас, българите. При него прекарва своя стаж като художник моят приятел Господин Желязков. Ако не се лъжа, и Асен Белковски, пък и други българи са стажували при него.

Наистина Репин ценял Желязков, който в България се ориентира към църковна стенопис и иконопис, но в разцвета на силите и таланта си пада от скелето на Клисурския манастир фатално.

Познавам Репин от първите години на настоящия (ХХ - б.м., К.Н.) век. Живееше в малко селце или по-право гара Куакала (сега Репино), тогава във Финландия. Ходил съм му на гости. Гощавал ме е и изобщо се е отнасял към мен много любезно. Беше скромен човек, колкото и да беше прославен художник. И винаги е така: колкото един човек е по-умен, по-учен, по-мъдър, той е по-скромен. Най-великите хора в света са такива: Сократ, Диоген, скромен бе и най-великият след Христа религиозен мъдрец Лев Николаевич Толстой. Скромен бе и Репин. Приемаше ме като равен на себе си, макар че аз не представлявах нищо в онези години (освен че бях редактор на сп. "Духовна пробуда", което издавах една година (в Петербург) и по възраст бях 20-25 години по-млад от него ˂...˃. Репин беше голям приятел на Григорий Петров. Той знаеше, че аз имам духовна връзка с него и затова се отнасяше към мене много любезно. Когато се честваше онзи ден годишнината на Репин (в Националната ни галерия през 1964 г. са отбелязали тържествено 120-ата годишнина от рождението на художника - б.м., К.Н.), в сьщия вестник съобщаваха, че се държи някаква сказка за атеизма (за бога и Космоса). Сигурно и тия, които държаха сказката за Репин, са си мислели, че ще да е бил атеист. Грешка е да се мисли така. Репин имаше убежденията на Григорий Петров и затова бе привързан към него. Той бе близък и на големия руски философ Владимир Соловьов, който се отличаваше със своята религиозност.

Именно за Соловьов Репин лично е споделил на Божков следната впечатляваща история. Художникът и философът са имали чести срещи, на които в разговор за битието са засягали темата за задгробния живот. Всеки от тях е излагал своята хипотеза за същината на смъртта и какво става "там", за което място все още никой не е дал някакви доказателства.

Приятелите се били уговорили: който от тях умре пръв, да се появи по някакъв начин пред другия. Соловьов, подобен на истински бухал, избрал образа на птицата, за да съобщи онова, което небитието крие от живите.

Когато след време Соловьов починал, Репин отдавна бил забравил този шеговит разговор. Но какво станало?!

Художникът завършвал портрета на Соловьов в Куакала и една привечер, току-що запалил свещи, за да огледа творбата си, някакъв бухал ударил силно прозореца на ателието, счупил стъклата, блъснал портрета и паднал мъртъв под него...

Когато през 1918 г. Ленин издава декрет за независимостта на Финландия, Куакала остава извън границите на новата държава. А там е бил домът на художника, също така и неговото ателие. Оказал се без своята родина, Репин често започнал да се връща в мислите си към златните страници на своето минало. Естествено, някои от тези спомени били свързани с Григорий Петров. През 1925 г. художникът пише на Божков:

Неговите смели, свободни проповеди в църквата вече бяха поставили отец Григорий в числото на опасните проповедници и подготвяха изключването му от служба в храма и даже лишаването му от свещенически сан ˂...˃ Моето внимание беше изцяло завоювано от този млад свещеник в неговия черен, духовен модел, костюм. Този млад брюнет бе така енергичен и красив, че аз почти веднага започнах да го моля да ми позира за портрет. По онова време в Академията на художествата в Петербург ми вървеше на ученици и те често ме посещаваха в ателието в неограничено количество. Разбира се, привличаше ги и тази своеобразна личност на младия проповедник, и той с разностранната си и отзивчива душа много скоро заинтригува младите художници с особения си възглед за изкуството. Времето беше толстоевско ˂...˃ Често, като гледах тези изразителни лица, аз неволно си представях Христа, обкръжен от учениците му.

Снимка на Григорий Петров в ателието на Репин

И сякаш в стила на "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков (диалога между поета Бездомни и културния началник Берлиоз, където последният твърди, че "християните са създали по свой начин своя Христос, който никога не е съществувал") Репин продължава не със спомени, а с разсъждения:

Сега вече след толкова време, откакто свети Григорий Петров не е сред нас, и за това време се въдвори безбожието и все по-често дори учени, професори се примиряват с тази толкова удобна безграмотност и утвърждават новата истина, че Христос въобще не го е имало. И малограмотните рабфаци и останалите мъдреци с благоволението на своето началство гръмко проповядват, че никакъв Иисус не е имало, било им известно според най-новите научни открития. Имало е само апостол Павел - това било със сигурност известно. И апаратите с радий сега твърде усилено се поощряват ˂...˃ Простият ум се замисля: как така? Христос не е съществувал, а е съществувал апостол Павел. В името на кого все пак апостол Павел се е борил, проповядвал е, даже е извървял всички препятствия, огромни пространства и е събирал безчислени тълпи, вярващи в Христа, които са го виждали още жив. Как това е могло да се случи, когато Него въобще го е нямало?

Измежду писменото наследство на Репин твърде малко е публикуваното от подобен род. В сърцевината си тези негови мисли са характерни за великата руска интелигенция през XIX в. - вярата й в нравствеността. Това прави редовете на българина Дино Божков свидетелство с голяма стойност, начин да разберем възгледа, определил изкуството на Достоевски, Тургенев, Толстой, Мусоргски, самия Репин, движението на передвижниците, на идващите след тях Серов, Врубел, Брюсов.

Няма съмнение в метафората, с която скептицизмът на творците е гледал във времето - Репин го показва с гениалността си дори в тези няколко страници. Тревогата му е от опитите на устремената тълпа да наднича в човешката духовност с апарати - "И апаратите с радий сега твърде усилено се поощряват" - и съчинени доказателства, да концентрира рационалност спрямо чувствения мисловен процес, спрямо сложния, но ефимерен свят на идеи...

Драмата на Репин, както и на Булгаков, а и на много други светли личности, подобно всички другоячемислещи, е тежка. Репин не е можел да се завърне в родината си, респективно в своето изгубено вече време - епохата на онези руски титани на словото и мисълта, които са сродни на неговите възгледи. А Булгаков - да я напусне...

Какво открива българската връзка Репин-Божков и защо можем да я считаме важно свидетелство за онова, което едва сега руското изкуствознание засича у Репин и събира сили, за да изкаже обективно становище относно изкуството и личността му.

Репин реагира на събитията от първите десетилетия в Русия с няколко картини.

Иля Репин. Демонстрацията от 17 октомври 1905 г.

В "Демонстрацията от 17 октомври 1905 г." проявите на интелигенцията - дами в шапки, ученици от гимназията, а някои разпознават и критика Стасов и историка на изкуството Прахов, са изобразени като шествие на екзалтирани хора. И независимо че творецът е приветствал събитията от 1905-а, възможностите за създаване на по-демократична администрация и свобода на словото, нарисуваната маса хора сякаш не е обхваната от някакво разумно начало.

Картината "Болшевик, който взима хляб от дете" Репин наричал карикатура. Но можем да допълним - тя е сатирично обобщение на сатанизма в духа на Гоя.

Иля Репин. Болшевик, който взима хляб от дете

Очевидно е, че Репин се отнася дистанцирано към Октомврийската революция, не я приема, не е бил пивърженик на болшевизирането на Русия. Пред него се е очертавал и личен проблем - търсел е възможност да помогне на голямото семейство на най-малката си дъщеря, които са живели в Здравнево (имението им е било на територията на съвременния Витебски регион в Беларус). Били са подложени на репресии. По молбата му са реагирали Ворошилов, Горки, Луначарски, редица художници. През септември 1926 г. Репин си кореспондира с Ворошилов, който препраща писмото му до Сталин. Последният поставя следната резолюция: "Мисля, че съветското правителство трябва да подкрепя Репин по всякакъв начин". И през октомври Ворошилов пише на Исаак Бродски: "Действай, както желаеш, но така че Иля Ефимович да бъде привлечен в родината си." Тоест да се премести и живее в границите на болшевишка Русия. Предложена му е титлата народен художник и лична пенсия, но Репин отказва. И все пак прави подарък на руската държава, но какъв! Портрет на Керенски и ескиз към "Демонстрацията на 17 октомври 1905 г.".

Бих искал да посоча още един действителен феномен. "Живеещият в Ню Йорк писател Александър Генис си спомня казус отпреди няколко години, когато в музея "Метрополитън" се състояла голяма изложба на художници-передвижници. Докато разглеждало залата с платна на Репин, момче, явно изостанало от ученическа група, попитало Генис, сочейки "Бурлаци на Волга": "Кой от тях е Исус?". Днес този въпрос не изглежда абсурден." (Мак 2019).

БЕЛЕЖКИ

1. Последната проява, свързана с художника, е от преди две десетилетия и половина. До момента не съм се натъквал на нов или различен прочит на творчеството му. [обратно]

2. Григорий Петров е роден в Ямбург (сега град Кингисеп, Санкт-Петербургска област). Учи в Нарвската гимназия, след това в Санкт Петербург. Богословската семинария завършва през 1886 г., а след това през 1891 г. започва сам да изнася лекции в нея и бързо става много популярен, публичните му прояви привличат много хора. Книгите му също се търсели.

През 1898 г. излиза неговата творба "Евангелието като основа на живота", която имала около двадесет издания и била превеждана на много езици.

Като привърженик на християнския социализъм през 1903 г. Петров бил отстранен от проповедническа дейност. През 1907 г. бил избран във Втората Държавна Дума в списъка на Конституционната демократическа партия. През същата година, за критично писмо до митрополит Антоний, той бил забранен в служение и изпратен за послушание в Черенемецкия манастир. През 1908 г. бил лишен и от сан. Приветствал Февруарската революция от 1917 г., но не и Октомврийския болшевишки преврат. Умира през 1925 г. във Франция. [обратно]

3. Според устните спомени на дъщеря му той е познавал и Сталин, преди да заеме ръководни постове. Писал му е, за да посети места, свързани с Григорий Петров, но не получил отговор. [обратно]

4. Каквито и да са версиите около Арнаудов, те потвърждават основния факт: "Освобождаването на Михаил Арнаудов от затвора се случва при управлението на Вълко Червенков. По-млади професори, колеги на академика, разказват, че заслугата за прекратяването на доживотната присъда на Михаил Арнаудов е на известния руски българист Николай Державин. Езиковедът проф. Стефан Брезински си спомня, че през 60-те години на миналия век професорът по стара българска литература, проф. Петър Динеков, му разказал как година след като Арнаудов бил вкаран зад решетките, в България с научна цел пристигнал изтъкнатият руски учен Николай Державин. Още с пристигането си в София руснакът поискал да се срещне с акад. Арнаудов. Двамата били приятели и колеги, чиято област на изследвания била българската литература, и Державин много ценял трудовете на българина. Сред властта настанал смут - не знаели как да изпълнят искането на "съветския другар"! Проблемът стигнал до Вълко Червенков. Той наредил веднага да освободят Арнаудов, да го облекат в нов костюм и да го срещнат с Державин. Двамата академици колко са разговаряли, какво са си казали, не е известно. Но след това Арнаудов не бил върнат в Белене, където бил заточен. Академичните му позиции и правото му на публикации били възстановени, собствеността му - върната." (Съветски 2016). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Кабанова 2019: Кабанова, Ольга. Татьяна Юденкова: "Все картины Репина были дерзкими". // The Art Newspaper Russia, 22.02.2019 <http://www.theartnewspaper.ru/posts/6636> (26.06.2019).

Мак 2019: Мак, Ирина. Иля Репин, антисъветски класик. // Площад Славейков, 27.03.2019 <www.ploshtadslaveikov.com/ilya-repin-antisavetski-klasik> (26.06.2019).

Съветски 2016: Съветски професор спасява акад. Михаил Арнаудов от ада в Белене. // Ретро, 09.01.2016 <https://retro.bg/minalo/svetski-profesor-spasyava-akad-mikhail-arnaudov-ot-ada-v-belene_3604.html> (26.06.2019).

© Калин Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.06.2019, № 6 (235)