Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИДЕИТЕ ПРЕДИ ФИНАЛА

Калин Николов

web

Радой Ралин - 1. Рис. Калин НиколовНаложило се е в писаното за Радой Ралин, че последните си пет-шест години той прекарва в отчаяно несмислие и изолация, тягостно съществуване на един истински беден човек, който се скита из улиците и търси безцелни разговори сред случайни срещи (дори скицата на подготвяния му паметник, както тя бе публикувана във в. "24 часа" сякаш акцентира върху такава представа)...

Фактически, ако някой си бе направил труда да опознае неговото ежедневие през този му период, то би видял друго.

Писателят мечтаеше да се създаде движение, чиято задача да бъде опазването на всички духовни постижения от познати или изненадващи политически доктрини. Неговото наименование трябваше да бъде ОБЕДИНЕНИ НАЦИИ ЗА КУЛТУРА. Основанието нашата страна да има инициативата за подобна идея Радой Ралин виждаше в написаното от големия английски историк Арнолд Тойнби, а именно, че средновековна България е изнасяла култура и е осъществявала хуманна политическа стратегия чрез духовните си ресурси. Според писателя и сега, макар в това си окаяно положение, българският народ "може да осъществява актуални приноси или да опази традициите си, като създава принос - и по такъв начин ние ще търсим отново възможност да възстановим авторитета си на културна нация" (из бележките му за срещата с тогавашния кмет на София, Софиянски). Смесеността или независимите форми на културни идентичности, които са съществували по нашите земи, или пък изграждат нашето днешно светоусещане - тракийски, елинистични, римски, византийски, ориенталски, западноевропейски и т.н., Ралин виждаше като възможност за обединение между общности и личности.

Запомнил съм следния пример. Много му беше харесал скритият смисъл в заглавието на трактата от узбекския астроном Абу Джафар ибн Муза ал-Хорезми (787-ок.850) "Книга за възстановяването и противопоставянето", но и че там бе фиксирано първото понятие за "алгоритъм" (ал-Хорезми, на латински), с което тогава обозначавали математическата работа с числата. Ето това свободно преминаване на човешката мисъл през етноси или епохи и натрупаните постепенно научни възможности, които най-често са непредвидими при своето зачеване, бяха целта на Радой Ралин.

За тази си мечта, той си набави информация какви са били целите на пъгуошкото движение на учените, институцията на Нобеловите награди, на ЮНЕСКО и нейните асамблеи, инициативата на австрийката Берта фон Сутнер... В неговия вариант обаче приоритет имаха не игрите на хуманно, извисяващо се в опиянение от самото себе си изкуство, а творческа мисъл за СВОБОДА, споена чрез различни човешки направления и водена категорично от научно-техническия прогрес. Защото, ако един джаз може да подбуди изяви срещу схоластизма, то едва ли ролята на радиовълните или грамофонната технология е по-незначителна...

Радой Ралин - 2. Рис. Калин НиколовРадой Ралин си отдели много време да събира и опознава научни открития, без които и най-великолепните форми на словото или образа биха били слепи и неми.

Най-силно в началото акцентът бе насочен към Гутенберг, заради прилагането на печатарската практика (фактически 130 години след дървените йероглифи на Китай, и 50 - след металните в Корея). Следваха инициативността на Виар дьо Онкур и Конрад Киезер като автори на първите сборници, описващи съществуващите до момента технологии, Джовани Фонтана, в чиито ръкописи се ражда първоидеята за кинопрожекционната механика, пионерните технологии в печатарството на Мазо Финигуера, Иржи Мелантрих, Рождаловски, Даниел Адам, ротационната машина на Томас Бел, изобретателят на литографията... Особено значими за Ралин бяха също така Фридрих Кьониг, изобретателят на цилиндричната печатарска машина, с която се е увеличила многократно производителността в бранша, Емил Берлинер - бащата на грамофона, Попов, Лосев, Маркони - на радиото, Карл Браун - на катодната лампа, чието подобрение по-късно е използвано във възпроизвеждането на телевизионните образи.

Интересна страна от тези му обобщения, бе и мисълта, че акцентирането върху едни ценности от българската историческа съдба е хвърлило сянка върху редица други съществени страни от творческата и научна действителност в света на българина. Подобно на Левски и Раковски, смяташе той, могат да се познават и инженер Николай Тошкович, който съвместно с французина Жерар патентова система за конични сегменти при буталата на парната машина през 1857 г., а сам патентова във Франция гребния винт с двойно действие. Следваха Нончо Амбаров, осъществил различно от традиционното устройство за тъкачество, Христо Джапунов - създал машина в обущарската практика, та до Иван Гевренов или Харалампи Джамджиев, които са сред пионерите в авиационното дело.

Това не бе просто набиране на определена информация. Радой Ралин ходеше при съответните учени, имаше разговори в катедри на институти и ги пренесе в идеи, с които запозна немалко политици. За съжаление без помощ от тях.

Някъде из пресата Радой Ралин попаднал на идея да бъде събрано всичко, което се помни за Атанас Далчев. Може би не е лошо да се направи това за самия него. Мисля, че много хора пазят ценни фрагменти от спомени за неговата смелост и оригиналност. Напосоки ще цитирам нещо из записките си само в последните му месеци.

11 август 2001 г. Бил е на гости при Борис Димовски в предишните дни - след панахидата на Илонка (малката дъщеря на Димовски). Охарактеризира видяното като крайна, безкрайна бедност. Но и фантазията му композира ситуацията - за да изпрати детето си по достойнство, художникът сам изкопал гроба на детето си...

Споделя, че негов приятел-изкуствовед му говорел постоянно срещу Димовски (поводът бил, че художникът отказал членство в СДС). "Търпях това вече с години и реших да скъсам завинаги с тоя човек. "Димовски даде на книгите ми образа им".

Радой Ралин - 3. Рис. Калин Николов5 февруари 2002 г. Смята, че творецът у нас е така унизен, че трябва да направим нещо напълно решително - например, ако някъде враждуват хора, ние да застанем между техните куршуми... Иначе какво говорим за значението на възможностите, които културата давала.

23 март 2003 г. Не е отишъл в Хисаря поради липса на пари. И дори не е излизал никъде, за да не се акцентира върху състоянието му. Интересува се от някои закони на механиката, заради философските възможности "да бъде приобщена обратната сила"...

май 2003 г. Срещи с политици: кмета на София, ръководството на ДПС, шефовете на общинска банка. всички казват, че са впечатлени от идеите му за Обединени нации на културата, но бягат от съдействие. Но и той ги подиграва: моли кмета да се направи пътуване до родното място на Гутенберг и в делегацията да бъде майката на самия кмет (щяло да проличи, че в България уважават възрастните хора).

16 август 2003 г. "Испанците живеят в Каста Дива, не мислят за пари и се напиват..."

Разказвали са му, че този текст се е превърнал в шлагер на затворниците от Белене - заради асоциацията между "Каста Дива" и "каста" (на властта). Нарича духа на певците, независимост на "арестократи"...

22 август 2003 г. Опитал се е да говори с директорката на радиото за някои от своите обобщения в културата. Отблъснат се чувства. Самата тя му се вижда "доста глупава за идеи", искала нещата да се влачат без същественост...

17 септември 2003 г. "Ние не само нищо не получихме от този живот, но и нямаме откъде какво да дадем изобщо, освен ако не го отнемем от самите си животи." Отказал категорично награда от кинофестивал. "Не само че не получаваме наградите, които могат да бъдат за нас, но и нямаме възможността да бъдем сред онези, които раздават награди..."

10 ноември 2003 г. Ако някой или няколко души желаят върху територията на България да има друго устройство, те трябва да имат възможността да го постигнат с договор между тях и държавата за взаимно зачитане. Така родината ни би могла да даде пример срещу всяка форма на държавен центризъм. На хората би могло да се признае право на CONMINIMUM.

декември 2003 г. Ако би имал сили, би емигрирал в най-бедното балканско място. Сочи Западните покрайнини или мисли за едно селце в Косово. Там би искал да събира тъжния хумор на Балканите в цикъл "чудомирки" или " Балкандъ" (нарича цикъла още "Смейте се, Балкани").

 

 

© Калин Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2007, № 4 (89)