Йордан Атанасов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УТРО

web

На Иван Цанев

Тишината селска тъй ме е приспала,
че изпуснах изгрева единствен тук.
Дядо е излязъл под звездите в тъмно,
сбира мокрите треви -
на магарето си хляба зимен.
Баба разпределя първата закуска:
на прасето още ниско
и на пилците нетърпеливи - бели облачета.
От съседите ни тихи детски смях пресича
утрото златисто.
Рано е все още, но изпуснах първите лъчи
и до залеза бакърен трябва да ги гоня...

Трака някаква каручка,
със бодли и полски цвят закичена.
Между ритлите блести като усмивка тънка
хладната коса.

Насълзената трева ми каза всичко.