Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАК НЯКОЙ...
web
Дете на морския бряг си.
Подхвърляш шепичка пясък
в окото на времето -
додето слънце
над тебе блести.
Стиховете си хвърляш...
И потъваш зад дюните.
Ще премигне ли времето,
ще издраска ли
пясъка ситен клепача му?
Живота ти
като през часовник от пясък
ще стърже.
И ще замлъкне.
От пясък на стъкло ще станеш.
През него само светлината ще гледа
как някой стиховете си хвърля,
всъщност живота си,
както детето - шепичка пясък
в окото на времето.
И потъва зад дюните.
© Йордан Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2006, № 3 (76)
|