Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОТОЧЕ
web
Едно поточе
пряспата роди.
То още малко е.
Бозае още.
Люлеят го
усмихнати звезди
в априлските студени,
звездни нощи.
Едно поточе
пее на света.
От майка си
откъснало се, тича.
И го целува,
млада,
пролетта.
И старите дървета
го обичат.
Тревите го прегръщат
с дива страст
и жадно пият
животворна влага.
А то от всичко,
от любов и власт
и от света разлистен
бяга, бяга...
© Иван Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2004, № 12 (61)
|