Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОТКА
web
Ти си пухкава и белоснежна.
Колко тъмна тревога личи
в тия страшни, по котешки нежни
и по котешки мъдри очи.
Ти се гушваш във моите скути.
Тихо мъркаш. Кълбо топлина.
О, разкривай ми тайни нечути,
тъмни нощи, огромна луна.
Разкажи ми за покриви стръмни.
За мистични звезди разкажи.
Де ли скиташ, додето се съмне?
Де ли твоята сянка кръжи?
Денем кротка. А нощем незнайна.
Самодива. На мрака сестра.
Ще разкрия ли твоята тайна?
Две души
във една как
събра?
© Иван Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2004, № 12 (61)
|