Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДВУБОЙ
web
Неистово
морето зарида.
Тревожна чайка
клъвна ми сърцето.
И втурва се
бунтовната вода
покоя да руши
на бреговете...
И всички вкопчват се
в двубоя стар -
вълни и пясък,
брегове и камък...
В оловното небе
кърви пожар,
светкавица пришпори
кървав пламък.
Морето се разтваря
в гняв свещен.
Брегът
на порива се покорява.
И в синьо огледало,
устремен
отвъд чертата
гларус прелетява...
© Иван Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2008, № 9 (106)
Други публикации:
Иван Атанасов. Бунтовната вода. Добрич, 2008.
|