ИГРА НА ПРОСЯЦИ

пиеса

Георги Михалков

web

Действащи лица:

Рогов - бизнесмен, не по-възрастен от 35 години
Д-р Калев - лекар, около 45-годишен
Просяк - около 60-годишен
Шеф на просяците - на около 30 години
Дорков - бивш бизнесмен, около 50-годишен
Ина - седемнайсет-осемнайсетгодишна

ПЪРВА КАРТИНА

Кабинетът на д-р Калев. Бюро и стол. Д-р Калев седи на бюрото, а пред него Рогов - на стол.

РОГОВ. Докторе, всичко ли опитахме вече?

КАЛЕВ. Да.

РОГОВ. А подобрение никакво.

КАЛЕВ. Странно.

РОГОВ. Безсъние, липса на апетит. Пред мен са всички дарове на природата, а нямам желание и да ги погледна.

КАЛЕВ. Дори плодове и сокове?

РОГОВ. Устата ми горчи, повдига ми се...

КАЛЕВ. Това е сериозно.

РОГОВ. По цяла нощ не мигам. Въртя се, ставам, лягам, а нощта е дълга, като международна магистрала.

КАЛЕВ. Лошо.

РОГОВ. Смених леглото. Обърнах го от запад на изток, после - от север на юг, но сън не ме хваща. Вече се местя в трета спалня. Спах на матрак, на дъски - не може и не може. Само в колата още не съм спал.

КАЛЕВ. Редовно ли вземаш лекарствата?

РОГОВ. Точно на часа, както ми каза.

КАЛЕВ. И не помагат?

РОГОВ. Страхувам се, че това е краят.

КАЛЕВ. Как можеш да си го помислиш! Ти си едва на трийсет и пет.

РОГОВ. Има и още нещо. Избягвах да ти го кажа, но...

КАЛЕВ. Разбрали сме се всичко да ми казваш. В противен случай нито мога да поставя вярната диагноза, нито да те лекувам.

РОГОВ. Мислих си, че е временно, че ще се оправя...

КАЛЕВ. Така не става, и?

РОГОВ. Най-страшното! Не мога да изпълнявам съпружеските си задължения.

КАЛЕВ. Сигурен ли си?

РОГОВ. Да не ям - да, да не спя - да, но това... Жена ми вече е убедена, че си лягам с целия град и само с нея не искам.

КАЛЕВ. Обясни й какво чувстваш?

РОГОВ. Чуваш ли се? Как да й обясня? Тя си е решила, че си харча парите по която видя.

КАЛЕВ. Тогава аз да й обясня. Доведи я някой ден.

РОГОВ. Това е лудост.

КАЛЕВ. За известно време ще се скриеш.

РОГОВ. Къде?

КАЛЕВ. Ти поне имаш къде. Огромен апартамент тук, вила в Драгалевци, вила в Банкя, в Албена, хотели на Слънчев бряг и Златните пясъци...

РОГОВ. Лесно е да се каже...

КАЛЕВ. Изпълняваш всичко, нали?

РОГОВ. Забравих вкуса на цигарите, на алкохола, плувам всеки ден, по два часа съм във фитнес залата...

КАЛЕВ. Завиждам ти на упоритостта.

РОГОВ. Но каква полза. Купих си и куче, превъзходна немска овчарка, разхождам го сутрин и вечер.

КАЛЕВ. Това е стресът! Предупредих те да намалиш работата.

РОГОВ. Невъзможно! Рафинерията зацикля, заводът във Варна вече е на командно дишане, хотелите ми са почти празни, а след седмица започвам да строя три нови хотела на Охридското езеро.

КАЛЕВ. Омагьосан кръг. Как да те измъкна, като ти сам не искаш да се измъкнеш.

РОГОВ. Трябва да ме измъкнеш! Рано ми е още да потъвам. Големите акули това и чакат. Веднага ще ме глътнат, а и чуждестранните ми партньори не се интересуват на мен става ли ми, или не.

КАЛЕВ. Разбирам те, Рогов, но опитахме всичко. Предписах ти най-скъпите лекарства, специално доставени от чужбина. Проведохме най-модерната терапия... Друго не мога да измисля. Единствено да оставим всичко в ръцете на Бога.

РОГОВ. Докторе, знаеш, че пари не жаля. Ще е смешно, ако точно на мен не можеш да помогнеш.

КАЛЕВ. Не съм магьосник, не мога да ти го вдигна. Трябва да ме разбереш.

РОГОВ. Но аз съм ти най-изпълнителният и най-дисциплинираният пациент. Готов съм да мина през различни изпитания, само и само да си върна радостта от живота.

КАЛЕВ. Разбирам те, но...

РОГОВ. Не можеш да си представиш как се чувствам, когато пред мен стои най-красивото момиче на света и ми се усмихва...

КАЛЕВ. Завиждам ти.

РОГОВ. Не ми завиждай, защото всичко се изпарява като мъгла. Усмихва ми се, но когато останем в празната стая, мен ме няма. Всичко в мен се е стопило като ланския сняг и аз стоя по-студен и от мраморна колона. Студен и безчувствен. Нищо в мен не трепва, нито един мускул, нито един нерв, а пред мен - богиня.

КАЛЕВ. Рогов и моето въображение е богато.

РОГОВ. Изваяна богиня. Гола, с блестящо тяло, излъчващо младост и свежест, ухаещо на току-що откъснати горски ягоди.

КАЛЕВ. Горски ягоди...

Внезапно звънва мобифонът на Рогов.

РОГОВ. Да, аз съм. В момента съм зает, спешно е. Ще ти се обадя. (Към Калев): Е, и?

КАЛЕВ. Не знам. Не можем да продължаваме с медикаментите, използвани досега. Просто няма смисъл.

РОГОВ. Значи съм обречен.

Мобифонът на Рогов пак звънва.

РОГОВ. Зает съм. По-късно.

КАЛЕВ. Трябва за известно време да забравиш мобофони, телефони, компютри...

РОГОВ. Невъзможно!

КАЛЕВ. Трябва да изчезнеш. Никой да не знае къде си, какво правиш.

РОГОВ. Казах ти, не става!

КАЛЕВ. Скрий се в планината, или на морето. Забрави за рафинерии, заводи, хотели, забрави кой си и може би ще се вдигнеш, пардон, ще го вдигнеш.

Мобифонът на Рогов пак звъни, но Рогов го изключва.

КАЛЕВ. И през това време никакви жени.

РОГОВ (замислен). Колко трябва да продължи това?

КАЛЕВ. Не мога да ти кажа, зависи.

РОГОВ. Значи да се скрия и без жена ми?

КАЛЕВ. Да.

РОГОВ. А тя сама тук?

КАЛЕВ. Точно така. Не трябва да мислиш нито за нея, нито за някоя друга. Ще мислиш само за себе си.

РОГОВ (смее се). И за онази си работа.

КАЛЕВ. Както искаш.

РОГОВ. Не става. Дори ако само един ден не съм тука, акулите ще ме разкъсат.

КАЛЕВ. Решавай - ти или бизнесът! Сам трябва да решиш.

РОГОВ. Справял съм се с всичко, но с това не мога.

КАЛЕВ. Никой не е всемогъщ.

РОГОВ. Само като си помисля колко хора треперят пред мен. Колко ми се кланят. “Господин Рогов, ако обичате, господин Рогов, моля ви, господин Рогов, какво ще наредите.” И аз нареждам. С едно помръдване на пръста изпращам милиони долари от единия до другия край на света. Уволнявам и назначавам, купувам и продавам, а аз самият не мога нито да се помоля, нито да заповядам на една незначителна част от мен.

КАЛЕВ. За съжаление така е, Рогов, не сме съвършени.

РОГОВ. Е, добре, докторе, благодаря ти за консултацията.

Рогов става и хвърля на бюрото на доктора няколко банкноти.

КАЛЕВ. Повече с нищо не мога да ти помогна.

РОГОВ. И все пак. Отдели ми доста време. Не само моето време е скъпо. А аз умея да ценя времето, знаеш.

КАЛЕВ. В твоя случай това не е положително качество.

РОГОВ. И все пак времето е злато, докторе.

КАЛЕВ. Може би...

РОГОВ. Когато имаш пари - нямаш друго и когато имаш другото - нямаш пари.

КАЛЕВ. Е, в живота понякога има равновесие.

РОГОВ. А само като си помисля. Преди година бях лъв. Можех по цяла нощ...

КАЛЕВ. Не съжалявай. Има и такива, които искат да са на твоето място.

РОГОВ. Имах едно гадже - сълза, ненаситна. Изцеждаше ме като лимон, но бях скала. Учудваше се откъде се зареждам с толкова енергия.

КАЛЕВ. Вярвам ти, но вече е само спомен. Свършило е. Изчезнало е в миналото. Забрави го.

РОГОВ. Да. Не ми остава нищо друго, освен да се хвърля в морето. Аз съм само едно тяло, луксозна обвивка, скъпа гланцова, ненужна на никого. Перфектно мускулесто тяло, което не става за нищо.

КАЛЕВ. Не се отчайвай, медицината има бъдеще.

РОГОВ. Медицината има, но аз нямам.

Рогов си тръгва, но когато стига до вратата, Калев го спира.

КАЛЕВ. Почакай.

Рогов се обръща и го поглежда с надежда.

РОГОВ. Какво?

КАЛЕВ. Ще ти предложа нещо, но не знам дали ще го приемеш.

РОГОВ. Казвай, нямам време.

КАЛЕВ. Правя един експеримент.

РОГОВ. Какъв?

КАЛЕВ. Стресът може да се преодолее, ако за известно време влезеш в друга житейска роля.

РОГОВ. За какво време, каква роля? Казах ти, че не мога да оставя бизнеса.

КАЛЕВ. Става дума за два, три часа на ден, толкова, колкото прекарваш във фитнесзалата или в басейна.

РОГОВ. Така може. И в какво ще се състои терапията? Тук ли трябва да идвам?

КАЛЕВ. Не съвсем. За определен период от време трябва да станеш просяк.

РОГОВ. Какво! Добре ли чух?

КАЛЕВ. Добре ме чу - просяк.

РОГОВ. Айде бе! Ти се шегуваш!

КАЛЕВ. Не се шегувам. Говоря сериозно.

РОГОВ. Докторе, какво ти е станало? Да не си превъртял?

КАЛЕВ. Не ти го предложих по-рано, защото знам, че така ще реагираш.

РОГОВ. Направо ме шашна.

КАЛЕВ. Това е терапия. Научен експеримент за преодоляване на стреса, но ако не ти харесва, спираме да говорим.

РОГОВ. Не, не. Другата работа ми е по-важна, много ми е важна. И тя е част от бизнеса. Не знам ти как си, но без нея не мога да си въртя бизнеса. Изнервен съм, избухвам, а това ми пречи и губя. Продължавай!

КАЛЕВ. Преобличаш се като просяк и два часа обикаляш улиците и просиш.

РОГОВ. Пари ли?

КАЛЕВ. Че какво друго? Всички просим пари, но всеки по различен начин. И всеки различно успява.

РОГОВ. Много оригинално. Мога да си изпрося и боя.

КАЛЕВ. Възможно е. И сега не си по-сигурен. Пази те бодигард. Оглеждаш се. Могат всеки момент да те гръмнат, а за тези два или три часа на улицата някой най-много да те ритне или блъсне, но това не е нищо. Не говоря за ругатните, свиква се.

РОГОВ. Докторе, ако ме видят партньорите и другите, които ме познават...

КАЛЕВ. Кой обръща внимание на просяците. Ще бъдеш така маскиран, че и майка ти няма да те познае.

РОГОВ. Не, не мога! В никакъв случай!

КАЛЕВ. Ти решаваш. Мисля, че това ще ти помогне. Ще погледнеш живота от друг ъгъл. След като не помагат лекарствата, спортът, разходките - тази терапия може и да помогне.

РОГОВ. Ще си помисля.

КАЛЕВ. Страдаме, защото сме психически затормозени, ако успеем да се освободим, да забравим, ще преодолеем страданието и стреса.

РОГОВ. В живота си само това не съм правил.

КАЛЕВ. Никой от нас не знае какви роли ни е отредил животът.

РОГОВ. Роли! Артисти, изтъркани приказки.

КАЛЕВ. Така е. Някои роли ни харесват, други - не, но ги играем. В момента ти харесва да играеш ролята на бизнесмен, но се сърдиш, че си лишен от ролята на любовник. И виждаш, че с пари не можеш да си купиш тази роля.

РОГОВ. Затова ме съветваш да приема ролята на просяк - без пари. Супер!

КАЛЕВ. Съветвам те и може би ще ти помогне, при условие, че я изпълняваш точно и съвестно.

РОГОВ. Какво значи това?

КАЛЕВ. Ще се стремиш да просиш и то колкото се може повече пари. Всяка вечер ще броим парите и от това ще зависи дали лечението върви добре. Без лъжи и измами. Трябва изцяло да се отдадеш на ролята си, като истински просяк.

РОГОВ. Интересно, как си го представяш?

КАЛЕВ. От това ще се види и дали наистина си добър бизнесмен. Да се прави бизнес с рафинерия, заводи и хотели е лесно, но от друго...

РОГОВ. Не е точно така.

КАЛЕВ. Ще се убедиш. Който е способен, умен, талантлив, прави бизнес от всичко.

РОГОВ. Докторе, аз съм авантюрист, не се спирам пред нищо. Щом казваш, че има надежда - приемам! Колко ще ми струва?

КАЛЕВ. Ще ми плащаш с парите, които изкараш от просенето.

РОГОВ. Не ме разсмивай.

КАЛЕВ. Не забравяй, че всичко е само експеримент. Ако мине успешно, може и аз да се прочуя, да защитя дисертация, да участвам в международни симпозиуми...

РОГОВ. Щом е за мен и за тебе - добре! Кога започваме?

КАЛЕВ. Утре в пет следобед, за да не пречим на бизнеса ти. Преобличаш се и излизаш на улицата. Когато свършиш, отново се преобличаш и сядаме в ресторант “Дубай”, за да обсъдим работния ти ден. И така, докато не усетиш промяна.

РОГОВ. Вярваш ли, че ще успеем?

КАЛЕВ. Трябва да вярваме. Ако не вярваме - по-добре да не започваме. Когато преди години стана собственик на фалиралата фабрика за дрожди, вярваше ли, че ще имаш рафинерия, хотели, казина...

РОГОВ. Вярвах и исках!

КАЛЕВ. Вярвай и сега! Мисли си за богините с изваяни тела и с дъх на свежи горски ягоди.

РОГОВ. Утре, добре.

КАЛЕВ. И запомни: никакви мобифони, пръстени, часовници. За два часа от деня забравяш коли, телефони, компютри. От днес си просяк, най-голeмият, най-отвратителният, най-жалкият просяк.

РОГОВ. Каквото кажеш - това е. Довиждане.

КАЛЕВ. Довиждане и помни - от теб зависи.

Рогов излиза. Доктор Калев остава сам. Долавя се нежна музика и постепенно сцената потъва в мрак.

ВТОРА КАРТИНА

Рогов е на улицата, облечен е в дрипи и е с черни очила. Държи в ръка празна кофичка за кисело мляко и проси.

РОГОВ. Помогнете, госпожо, помогнете, господине. Аз съм един нещастен, беден човек.

Рогов се обръща наляво и надясно, сякаш покрай него минават хора. Кланя им се, поднася им кофичката и продължава с монотонен глас.

РОГОВ. Помогнете, госпожо, помогнете, господине, аз съм един нещастен, беден човек. Благодаря ви, госпожо. Бог да благослови вас, вашите деца и вашето семейство. Да ви даде щастие и радост. Благодаря ви, господине. Бог да ви закриля, да ви дава радост и сила.

Към Рогов неусетно се приближава друг просяк.

ПРОСЯК. Здравей, аркадаш. Откога си тук?

РОГОВ (недружелюбно). От скоро.

ПРОСЯК. Виждам, виждам.

РОГОВ. По какво виждаш?

ПРОСЯК. Не съм те мяркал друг път. Тъдявашен ли си?

РОГОВ. Тъдявашен.

ПРОСЯК. Защото има и приходящи.

РОГОВ. Как приходящи?

ПРОСЯК. Идват сутрин с влакове от провинцията и вечер се прибират.

РОГОВ. И имат ли файда от тая работа?

ПРОСЯК. Имат, имат, как да нямат.

РОГОВ. Толкова ли изкарват, че и билет за влака да си купят.

ПРОСЯК. Изкарват, но ако питаш мене, не си купуват билети...

РОГОВ. Гратис ли пътуват?

ПРОСЯК. Гратис, как иначе. Ако дойде кондукторът, дават му на ръка за половин билет. И кондукторът доволен, и те доволни. Виждам, че не си май тукашен и си отскоро в занаята.

РОГОВ. Не съм отскоро.

ПРОСЯК. А-а, не лъжи, личи ти.

РОГОВ. По какво?

ПРОСЯК. Ами не знаеш от кого да просиш. За всяка работа си има чалъм. Трябва да гледаш.

РОГОВ. Да гледам ли?

ПРОСЯК. Още отдалече, като видиш човека, да прецениш кой е, какъв е, има ли пари, няма ли, има ли работа, семеен ли е...

РОГОВ. Как ще разбереш всичко това, да не си екстрасенс?

ПРОСЯК. Има си начини. Като поработиш, ще ги научиш. Практика. Без практика нищо не става.

РОГОВ. Ти познаваш ли ги?

ПРОСЯК. Ако не ги познавам, няма да съм на улицата. Ще умра от глад. Ето виждаш ли я тази госпожа, дето бърза. Бас държа, че е секретарка на някой голям директор.

РОГОВ. Айде бе. По какво позна?

ПРОСЯК. Всичко е много ясно. Най-напред така стъпва, като че върви по персийски килим. Сега виж как си върти задника. Мисли си, че и по улиците всички гледат само нейния задник, а и очите си върти наляво и надясно. Навик. Иска всичко да види, да не остане нещо, което да й се изплъзне като джебчия от ченге.

РОГОВ. Ей, ама ти си бил професор.

ПРОСЯК. И в същото време цялата е в слух. Такива като нея долавят и най-малкия шум от кабинета на шефа. Дори и през тапицираната врата. Още преди шефът да си отвори устата, знаят за какво ще ги попита. Те са от най-добрия вид секретарки, но вече на изчезване. И тази е малко остаряла, не й остава още много да се ослушва пред тапицираната врата.

РОГОВ. Жалко.

ПРОСЯК. Не, такива като нея могат да вършат безброй работи, няма да останат гладни, но за нас не са интересни. Не ни забелязват. Ще видиш, ще мине покрай теб и ще те погледне като през стъкло.

РОГОВ. Помогнете, госпожо, помогнете...

Рогов прави няколко крачки встрани, сякаш покрай него минава жена, после пак се връща при просяка.

ПРОСЯК. Казах ли ти. Дори не те чу. Виж, този, който идва, е друг. Май е бил счетоводител или началник-склад. Не е получавал много пари, но е имал спокойна работа. И сега е спокоен. Върви бавно, бих казал безгрижно. Бас държа, че синът му или дъщеря му живеят в чужбина. Познава се по бомбето, не е българско. Сигурно му пращат пари. Спокоен, здрав, може да ти пусне нещо.

РОГОВ. Помогнете, господине. Благодаря ви, господине, бог да ви благославя, вас и вашите близки.

ПРОСЯК. Нали ти казах, знам си хората.

РОГОВ. Вярно, бе.

ПРОСЯК. А сега се скрий и не се обаждай. Идват младежи. Те са най-страшни. Безработни са, животът им се вижда черен, искат пари, коли, жени и какво ли не. Не само, че не дават, ами псуват, крещят...

РОГОВ. А-ха...

ПРОСЯК. А така. Добре усвояваш. Този, който слиза от мерцедеса, също не бива да го закачаш. Хич не те вижда, но ако застанеш пред очите му, може и да ти удари един, ей така за удоволствие. И този мина. Я ела да седнем тук и да изпушим по една цигара. Пушиш ли?

РОГОВ. Не.

ПРОСЯК. Не пушиш, ама май попийваш. Носът ти е зачервен.

РОГОВ. Не пия много.

ПРОСЯК. Не трябва, защото добрите християни не дават пари на пияници.

РОГОВ. Как разбират кой пие и кой не?

ПРОСЯК. Пияниците отдалече се познават. Особено бабичките ги различават от километри. На нас най-много бабичките помагат.

РОГОВ. Те толкова ли пари имат?

ПРОСЯК. Нищо нямат. Пенсиите им са мизерни, но си мислят, че сме божи чада.

РОГОВ. Ако само на тях разчитаме, сме живи умрели.

ПРОСЯК. А-а, не са само те. Младите жени и момичетата също дават. Виж, за бабичките мога да си обясня защо пускат стотинки, но за младите жени и момичетата - обяснение нямам. Бабичките са набожни, вярващи. Гледат ни така окъсани и зъзнещи под снега и дъжда и ни съжаляват, но за младите жени и момичетата - ми е чудно, но не съм ги питал. Избягвам да заговарям млади жени.

РОГОВ. Страх ли те е?

ПРОСЯК. Аз от нищо не се страхувам, но ти се страхуваш да ми кажеш кой си, какъв си.

РОГОВ. Останах без работа...

ПРОСЯК. Мен не можеш излъга. Безработните не просят.

РОГОВ. Не ми ли вярваш?

ПРОСЯК. Не ти вярвам. Виж, ако е развод, пиянство, затвор - може, но и бившите затворници не просят. Щом излязат навън - започват стария си занаят, и по-добре от нас преживяват. Е, като не искаш, не ми казвай, все някога ще разбера. На улицата всичко се научава, тайни няма.

РОГОВ. А ти какъв си?

ПРОСЯК. Знам ли, моята история е дълга. Аз съм подхвърлено дете. Едни добри хора ме гледаха, но майка ми почина, баща ми се ожени повторно, а новата му жена не можеше да ме гледа. Работех тук-там, но съм болнав и ето вече десет години съм на улицата.

РОГОВ. Десет години.

ПРОСЯК. Да бе, не мога да повярвам. Сигурно съм се родил да бъда просяк. В живота има всякакви. Едни се раждат инженери, други лекари, защо да няма и просяци.

РОГОВ. Какво пречи...

ПРОСЯК. Да знаеш, аз имам талант за просяк.

РОГОВ. Айде бе?

ПРОСЯК. Не се шегувам. От всички просяци аз съм най-добрият.

РОГОВ. И как разбра?

ПРОСЯК. По парите, които изкарвам.

РОГОВ. Е, кой те знае колко изкарваш.

ПРОСЯК. Как кой. Та ние имаме цяла организация. Не може ей така да излезеш на улицата и да просиш.

РОГОВ. Организация ли?

ПРОСЯК. Та как иначе. Всичко е строго определено. Кой къде да проси, на кой да отчита парите...

РОГОВ. За първи път чувам.

ПРОСЯК. Е, не бой се, ще дойде шефът и всичко ще ти обясни.

РОГОВ. И шеф ли имате?

ПРОСЯК. Не може без шеф. Той разпределя работата.

РОГОВ. Всички ли му се подчинявате?

ПРОСЯК. Ако не се подчиняваме, работа няма.

РОГОВ. Бре.

ПРОСЯК. Нали ти казах, аз съм най-добрият, дори в чужбина ме пращат.

РОГОВ. Шегуваш ли се?

ПРОСЯК. Миналата седмица се върнах от Виена.

РОГОВ. Я, виж ти.

ПРОСЯК. Ако си добър и на тебе може да се усмихне късметът.

РОГОВ. И какво правиш във Виена?

ПРОСЯК. Как какво? Прося. Виенчани са любезни, не са кретени като нашите. Удоволствие е да обикаляш виенските улици. Научих и няколко немски думи.

РОГОВ. И защо се върна?

ПРОСЯК. Повече от две-три седмици не можем да изкараме. Полицията ни надушва, прибира ни и директно за България. Но на наше място организацията изпраща нови. Това са рисковете на професията.

РОГОВ. В други страни бил ли си?

ПРОСЯК. И в Италия, но там конкуренцията е голяма. Местните просяци ни гонят. Италия е туристическа страна, добри пари се изкарват, но да се внедриш, е трудно. Голяма конкуренция. Мафия. А, чакай, шефът идва.

Към тях приближава млад мъж, който сериозно и подозрително ги гледа.

ШЕФА (към Рогов). Ти кой си?

РОГОВ (седнал, без да го поглежда). Какво те интересува?

ШЕФА. Слушай, ако си мислиш, че ей така можеш да си седнеш на улицата, жестоко се лъжеш.

РОГОВ. Я си гледай работата.

ШЕФА. Аз моята си я гледам, но внимавай ти да не останеш без работа. (Обръща се към просяка): Бай Драгане, ти обясни ли му как става тази работа?

ПРОСЯК. Казах му няколко думи.

ШЕФА. Явно не те е разбрал. Ще се наложи аз да му обяснявам, но ще стане много сложно.

РОГОВ. Я, не се сили.

ШЕФА. О-хо и нахален. Виж, мой човек, навсякъде си има ред. Ако не се подчиняваш, може и да не осъмнеш.

РОГОВ. И как ще стане?

ШЕФА. Лесно.

РОГОВ. (смее се). Ей, много ли треперя от страх?

ШЕФА. Днес съм в добро настроение и само ще ти кажа - аз определям къде да просиш и каква такса да внасяш. Разбра ли?

РОГОВ. Кой си ти, бе?

ШЕФА. Бай Драган ще ти каже кой съм. Днес можеш да останеш тук, но утре забиваш кола пред халите, там мястото се оваканти. Тук двама сте много, и по-малко приказки, че от тебе бай Драган не може да си изпълни нормата.

Шефът на просяците си тръгва.

ПРОСЯК. Казах ти, че е сериозно. Трябва да се подчиняваш, няма как. Сигурно досега не си имал началници.

РОГОВ. Имал съм...

ПРОСЯК. Без началници не може. И аз някога си мислих, че няма да имам началници. Обикалях улиците. После разбрах, че животът е друг. Всички зависим от някого, дали сме в канцелариите, по улиците или в заводите, няма значение. Сами нищо не можем да направим. Някой трябва да ни види, да ни даде било служба, било работа или, ако щеш, внимание. Нашата работа без внимание не може. Трябва да ни забележат. Понякога и една добра дума помага. Ако някой се спре и ме заговори човешки, ме вдъхновява, дава ми сила и желание за работа. Но ти май не ме разбираш. Нов си още.

РОГОВ. А, разбирам те.

ПРОСЯК. Дано. И не се пали. Всичко е много просто. И да се палиш и да не се палиш, ще стане това, което ти е писано. Ако ти е писано да просиш, ще просиш. Ако ли не - ще намериш друго. Нали ти казах - всеки се ражда за нещо.

РОГОВ. Не е така. Както го наредиш.

ПРОСЯК. Е, както го разбираш. Ти си го наредил, щом си на улицата, а може би си прав, сигурно на улицата е по-добре.

Към тях се приближава Ина.

ПРОСЯК. Идва Инчето. Здравей, как си?

ИНА. Познай, чудесно!

ПРОСЯК. Запознай се, наш събрат, отскоро е тук.

РОГОВ (става). Пешо.

ИНА. Ина.

ПРОСЯК. Къде се изгуби, повече от седмица не съм те виждал?

ИНА. Един ми предложи комфорт. Вила със сауна, басейн, но баста, такъв лукс не ми допада. (Kъм Рогов): Ей, виждаш ми се малко смотан.

РОГОВ. Как позна?

ИНА. Гледаш като плъх в трици, сякаш за първи път стъпваш на улицата.

РОГОВ. Може и да не съм стъпвал.

ИНА. А на улицата е най-гот.

РОГОВ. Не знаех.

ИНА. Всеки, като ни види, обръща глава и минава, затиснал нос.

РОГОВ. Е, и какво? Минават и отминават.

ИНА. Понякога се досещат, че измиваме някоя и друга съвест, даваме опрощение за някой таен грях или нещо подобно.

РОГОВ. Това май сме го чували.

ИНА. Не е лошо да го чуеш още веднъж.

ПРОСЯК. Е, аз да вървя, че мене норма ме чака.

Просякът излиза. Ина и Рогов остават сами.

ИНА (на Рогов). Май ми харесваш.

РОГОВ. С какво?

ИНА. Още не знам, но когато го разбера, ще ти го кажа.

РОГОВ. Такава като теб не бях срещал.

ИНА. Много ли си срещал?

РОГОВ. Доста са.

ИНА. Нали знаеш, жените не искат да ги срещаш. Те искат да намират.

РОГОВ. А ти намираш ли ги?

ИНА. На дванайсет години свалих учителя си по математика, преподаваше ми частни уроци. Един ден, бяхме само аз и той, у дома...

РОГОВ. А после?

ИНА. Уплаши се галошът му с галош.

РОГОВ. А ти не се ли плашиш?

ИНА. От какво?

РОГОВ. И никой ли не разбра, че си свалила учителя си?

ИНА. Майка ми и баща ми ме мислеха за най-доброто и най-прилежното дете, но рано или късно илюзиите гръмват като балони, нали знаеш?

РОГОВ. Ти как ги гръмна.

ИНА. Никога не съм се преструвала.

РОГОВ. А какво правиш?

ИНА. Търся себе си?

РОГОВ. Какво?

ИНА. Търся себе си.

РОГОВ. Как по улиците ли?

ИНА. А къде другаде?

РОГОВ. Странна птица си.

Към тях се приближава леко пийнал мъж. Рогов го вижда и се опитва да се скрие зад павилион за вестници, но мъжът го забелязва и залитайки, тръгва след Рогов.

ДОРКОВ. Господи, сънувам? Но Рогов това си ти!

РОГОВ. Какво обичаш, господине?

ДОРКОВ. Чакай, чакай, сигурно сънувам. (Разтърква очи.) Да не си фалирал?

РОГОВ. Не те познавам.

ДОРКОВ. Не може да бъде! Вчера прочетох всички вестници от край до край и никъде не пишеше, че великият бизнесмен Владимир Рогов е фалирал.

РОГОВ. Сигурно не можеш да четеш.

ДОРКОВ. Недей така. Не е възможно! По-скоро Рокфелер ще фалира, но ти - никога.

ИНА. (Към Рогов). Какви ги приказва този?

РОГОВ. Не виждаш ли, че е пиян. Припознава се.

ДОРКОВ. Пиян ли? Аз съм по-трезвен и от кисела краставичка. А тебе, Рогов, ще те позная и в ада, както и да се маскираш.

РОГОВ. Не съм се маскирал и не те познавам.

ДОРКОВ. Ако не си се маскирал, значи си се побъркал. Я кажи кой ми глътна бизнеса? Ти и твоите чакали от консорциума “Меркурий”.

ИНА. Какъв “Меркурий”?

РОГОВ. Луд е, хайде да се измитаме оттук.

ДОРКОВ (хваща го). Не бързай, откога чакам този момент. Молил съм се да те видя на дъното и най-после Господ е чул молбите ми.

РОГОВ. Слабо си се молил.

ДОРКОВ. Не, молих се горещо и ето те тук, на центъра на града в дрипи, като просешка тояга. Само като си помисля, колко беше важен. Не можеше да се говори с теб. Секретарки, бодигардове. Къде отиде всичко това?

РОГОВ. Затваряй си устата и си върви по пътя.

ДОРКОВ. Сигурно не само си фалирал, но си и полудял. Това заслужаваш.

ИНА. Но този май наистина те познава.

РОГОВ. Никога не съм го виждал.

ИНА. Тогава защо искаш да избягаш?

РОГОВ. Трябва да се отървем от този пияница.

ДОРКОВ. Не можеш да избягаш, къде ще избягаш.

РОГОВ. Тръгвай си.

ДОРКОВ. От хората можеш да се скриеш, но от себе си - никога. Както и да се облечеш, където и да отидеш, ти ще си останеш Рогов, непочтеният, алчният, безскрупулният.

РОГОВ. Ще ти счупя главата.

ДОРКОВ. Вече не можеш, защото си никой. Някога се страхувах от теб, но сега - не. Сега си само едно бостанско плашило.

ИНА (на Дорков). А ти, защо не се погледнеш.

ДОРКОВ. Може и аз да не съм никой, но имам достойнство. Рогов, Рогов, днес за мен е най-щастливият ден, никога нямаше да повярвам, че ще те срещна в дрипи, като последния парцал.

ИНА (на Дорков). Ей, ще повикам нашите.

ДОРКОВ. О, Рогов, и приятелка си си намерил. Действаш бързо. Какво стана с жена ти, с любовниците ти? Всички ли те изоставиха? Така е, когато корабът потъва, плъховете изчезват първи. Всички са плъхове, на никого не можеш да разчиташ. Само аз ти бях истински приятел, но ти ме прати на дъното, без да ти мигне окото. Не съм злопаметен, не ти се надсмивам - съжалявам те. Кажи ми как стигна дотук?

РОГОВ. Майната ти.

ДОРКОВ. Добре, не ми казвай. Всеки рано или късно си намира майстора, но ти беше голям майстор, спор няма. Ти изпрати на дъното много като мен.

РОГОВ. Глупак.

ДОРКОВ. А, не обиждай. Но нещо ме съмнява. Не е възможно великият Рогов да е станал просяк. Абе да няма някакъв маскарад? Днес да не е Свети Валентин - денят на влюбените. Ей, Рогов, много хубаво гадже си хванал. Маскирал си се така, за да не те познае жена ти, нали, но аз ще кажа, на всички ще кажа...

РОГОВ. Прави, каквото искаш.

ДОРКОВ. Чакай, чакай, има нещо друго. Абе ти да не изпълняваш някаква специална поръчка?

РОГОВ. Позна и ти ми пречиш. Разкарай се бързо, докато не съм се обадил на ченгетата.

ДОРКОВ. Ха-ха, вече нищо не можеш да ми направиш.

РОГОВ. Не бъди толкова сигурен.

ДОРКОВ. Чакай - сетих се. Намерил си печеливш бизнес. Ти си хитра лисица и от всичко можеш пари да вадиш. Надушил си печеливш бизнес, усещам аз.

РОГОВ. Да.

ДОРКОВ. Разбира се. Просията е най-печелившият бизнес днес. Браво, Рогов, никога нямаше да ми дойде наум. Поздравявам те. Малко хора имат смелостта да развиват този бизнес. Иска се смелост. Голяма смелост! Трябва да подкупваш ченгета, да имаш хора, които да работят за тебе. Мацето (посочва към Ина) и то ли работи за тебе?

Рогов го гледа и мълчи.

ИНА. Ей ти, няма ли вече да се разкараш, че ми писна?

ДОРКОВ. По-кротко, малката, я ми кажи колко ти е тарифата. От мен ще изкараш повече, отколкото от този дрипльо.

РОГОВ. Да не си посмял да я закачаш!

ДОРКОВ. Я виж ти какъв кавалер.

РОГОВ. Ако след секунда не се изпариш, ще ти счупя главата.

ДОРКОВ. И как ще стане това?

РОГОВ. Още ли си тук?

ДОРКОВ. Не си струва за една курва да се правиш на мъж.

Рогов се нахвърля върху Дорков и започва да го бие. Ина се опитва да застане между тях и да ги разтърве.

ИНА. Престанете!

РОГОВ (към Дорков). Ще видиш кой е мъж и кой не е.

Дорков успява да избяга. Ина и Рогов сядат на тротоара. Ина се опитва с кърпа да почисти лицето на Рогов.

ИНА. Не трябваше да го биеш.

РОГОВ. Да бе, да го гледам?

ИНА. Ама ти наистина ли се застъпи за мен?

РОГОВ (троснато). Не, на шега!

ИНА. Да не си бизнесмен?

РОГОВ. Приличам ли ти на бизнесмен?

ИНА. Но не приличаш и на просяк.

РОГОВ. Защо?

ИНА. Не знам.

РОГОВ. Хлътнах по хазарта, продадох всичко. Заложих и къщата на баща си.

ИНА. Историята ми хареса, сега ли я измисли?

РОГОВ. И ти ми харесваш

ИНА. Голям пич си.

Ина става и си тръгва.

РОГОВ. Ще се видим ли?

ИНА. А трябва ли?

Ина излиза. Рогов остава сам. Светлината постепенно угасва. Чува се лека, едва доловима музика.

ТРЕТА КАРТИНА

Рогов и Ина са седнали на тротоара. В дъното на сцената свети неоновата реклама на голяма дискотека. Чува се музика.

ИНА (към Рогов). Виж дискотеката.

РОГОВ. Виждал съм дискотека.

ИНА. Не е важна дискотеката, важно е какво става после.

РОГОВ. Какво?

ИНА. Те излизат и се обичат, обичат се ненаситно.

РОГОВ. Това е нормално.

ИНА. Да. След като цяла нощ са танцували, излизат прегърнати и се целуват. За тях това е най-важно.

РОГОВ. Млади са.

ИНА. Понякога ми се иска да съм на тяхно място. Поне за час.

РОГОВ. Какво ти пречи. Можеш по всяко време да влезеш в дискотеката и да се запознаеш с което момче си пожелаеш. И ти си млада, и ти си като тях.

ИНА. Не, не мога.

РОГОВ. Защо?

ИНА. Опитвала съм, но не става.

РОГОВ. Опитай пак.

ИНА. Много ми се иска, но не мога.

РОГОВ. Тогава защо идваш тук.

ИНА. За да гледам очите им. Виж как светят. Вярват, че целият живот е дискотека, музика, танци, любов. Все още не ги интересуват парите и не мислят какво ще стане после.

РОГОВ. И теб не те интересуват парите.

ИНА. Да, но за разлика от тях не мога да намеря моята дискотека.

РОГОВ. Търсила ли си я?

ИНА. Търся я.

РОГОВ. Още не е късно, нали?

ИНА. Вече подозирам, че не съществува. Завиждам им, вярват, че са намерили дискотеката. Много е важно да вярваш.

РОГОВ. Знам.

ИНА. Понякога си мисля, че и ти вярваш в нещо.

РОГОВ. Не вярвам в нищо.

ИНА. Защо ме лъжеш? Аз не искам да те лъжа.

РОГОВ. Не те лъжа.

ИНА. Усещам. Търсиш нещо. Като те виждам по улиците, това ми минава през главата.

РОГОВ. Не търся нищо, само прося.

ИНА. Защо не ми кажеш? Познаваме се вече от много време. Може и да ти помогна.

РОГОВ. Ти ли?

ИНА. Да, аз.

РОГОВ. И как ще ми помогнеш?

ИНА. Не знам, довери ми се. Няма да сбъркаш. Никога не знаем кой и кога може да ни помогне.

РОГОВ. Нямам нужда от помощ.

ИНА. Не говори така. Всеки има нужда от помощ, затова не сме сами в света.

РОГОВ. И ти ли?

ИНА. Да. Искам да съм силна, но понякога и аз имам нужда от помощ. Защо мислиш, че идвам тук, пред тази дискотека?

РОГОВ. Въобще знаеш ли какво търсиш?

ИНА. Нали ти казах - светлината и музиката. Търся светлината.

РОГОВ. Сигурно и аз, мога да ти помогна.

ИНА. Може би, но ти криеш нещо, страхуваш се. Не е хубаво да се страхуваш.

РОГОВ. От какво да се страхувам? Нямам нищо, нищо не мога да изгубя. Не се страхувам от нищо.

ИНА. Страхуваш се. Страхът сковава. Страхът е най-страшното чудовище. А може би затова ми харесваш...

РОГОВ. Харесвам ли ти?

ИНА. Да. На улицата си като пате в калчища и това ми харесва. Това ме кара да те обичам. Имаш нужда от някого и си мисля, че този някого съм аз, че имаш нужда точно от мене...

РОГОВ. И сам се справям добре.

ИНА. Знам, че нищо не искаш да ми разкажеш за миналото си. Сигурно се срамуваш, а и аз не настоявам. За мен си това, което си. Харесва ми объркания ти поглед, думите, които понякога обмисляш, преди да ги изречеш. Харесваш ми.

РОГОВ. И ти ми харесваш.

ИНА. Погледни тези две хлапета. Колко са щастливи. Можеш ли да си представиш щастието им?

РОГОВ. Мога.

ИНА. Те си мислят, че са единствените на този свят. Господи, завиждам им. Ще се видим утре, нали? Чао. И не забравяй, мисля за теб.

Ина става и тръгва. Рогов остава сам. Постепенно сцената потъва в мрак. Музиката от дискотеката се усилва, след което бавно заглъхва.

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Сцената представлява луксозен ресторант. Виждат се две или три маси. На една от тях седи д-р Калев пред чаша бира. Влиза Шефа и тръгва към масата на Калев. Застава пред Калев.

ШЕФА. Добър вечер.

Калев само го поглежда и кимва с глава, но нищо не казва.

ШЕФА. Благодаря (сяда на масата до Калев).

КАЛЕВ (учудено) Всички маси са празни.

ШЕФА. Държа да седна тук.

КАЛЕВ (неразбиращо кимва с глава). Както обичате.

ШЕФА. Какво ще пиете?

КАЛЕВ (още по-учудено). Но аз не ви познавам.

ШЕФА (самоуверено). Ще се запознаем. Васко Спирачката.

КАЛЕВ (малко смутен). Калев.

ШЕФА (бавно и натъртено). Доктор Калев, нали?

КАЛЕВ. Моля?

ШЕФА. Казах доктор Калев.

КАЛЕВ. Да, лекар съм, откъде знаете?

ШЕФА. И други работи знам, докторе.

КАЛЕВ (гледа го неразбиращо). Не ви разбирам?

ШЕФА. Ще ме разбереш, има време.

КАЛЕВ (сопнато). Но какво става. Сядате на моята маса и ми говорите, като че ли се познаваме от сто години. Кой сте вие, какво искате?

ШЕФА. Спокойно! Всичко ще изясним.

КАЛЕВ (опитва се да стане). Няма какво да изясняваме, не ви познавам.

ШЕФА. Казах спокойно и не ставай, защото ще усложниш нещата.

КАЛЕВ. Но кой сте вие? Това на нищо не прилича!

ШЕФА. Вече се представих. Васко Спирачката.

КАЛЕВ. Да.

ШЕФА (многозначително). Докторе, не ти ли стигат парите, че си се захванал с този бизнес?

КАЛЕВ. Какъв бизнес и какви пари? Има някаква грешка.

ШЕФА. Грешка няма, но да просиш е лесно, нали?

КАЛЕВ. Какво-о?

ШЕФА. Ей чернее ми пред очите.

КАЛЕВ. Аз съм лекар .

ШЕФА. Да бе.

КАЛЕВ. За какво става въпрос?

ШЕФА. Докторе, внимавай, има и други начини да ти освежа паметта.

КАЛЕВ. Бъркаш ме с някого.

ШЕФА. Аз ли изпратих онзи мухльо да проси за теб, а?

КАЛЕВ. Какво?

ШЕФА. Никакво какво!

КАЛЕВ. Никого не съм пращал.

ШЕФА. Проследих го онзи, срещате се тук и той ти дава парите.

КАЛЕВ. Абе, я си гледай работата.

ШЕФА. Докторе, ако пратиш и други, сериозно ще си поприказваме! Предупредих и твоя човек, но е твърда глава. Казвам му - ще просиш там и там, ще ми даваш толкова и толкова, а той си знае неговото. Не ме интересува кой е, какъв е и откъде се взе! С тебе по-лесно ще се разберем, интелигентен човек си.

КАЛЕВ. Така ли мислиш?.

ШЕФА. Абе, докторе, имаш хубава професия, пациенти, на нашия занаят ли завидя, бе?

КАЛЕВ. Виж какво! Това е медицински експеримент.

ШЕФА. Експеримент ли? Хайде бе, на мене ли тия. Вярно, не съм ходил на училище, не разбирам от науки, но експериментите се правят в лаборатории, а не на улицата. Ако започнете така, цялата наука ще изкарате на улицата и ние какво...

КАЛЕВ. Не можеш да го разбереш, сложно е.

ШЕФА. Да аз съм прост и нищо не разбирам, но утре проститутките ще кажат, че са на улицата, защото правят експеримент и никой с пръст няма да ги пипне. Не дай си боже и джебчиите това да кажат и край - всички на улицата ще работят научно, законно и ще пеят.

КАЛЕВ. Няма какво повече да говорим.

ШЕФА. Няма, но ако е толкова лесно, дай и на мен една бележка, че и аз правя експеримент, за да не ме гонят ченгетата, че с тях не мога да се оправя. Не стига, че ме преследват като империалист, ами непрекъснато увеличават и сухото. Те какво си мислят - моите хора да не са на норма.

КАЛЕВ. Не мога да ти помогна, а и не ме интересува какво правиш.

ШЕФА. И все пак добри пари ли падат от този експеримент? Да не ти плаща и някоя европейска фондация?

КАЛЕВ. Хайде изчезвай!

ШЕФА. Знаеш ли, твоят човек не е лош. Удава му се тази работа. Има си дарба човекът, но понякога се разсейва, говори с този-онзи. Аз, докторе, много държа на дисциплината. Тайно наблюдавам моите и който не си върши работата, веднага го уволнявам. Трябва малко да стегнеш твоя човек. Ами така де, ако правим експеримент, да го правим като хората.

КАЛЕВ. Моите изисквания са други.

ШЕФА. Тъй де, тъй. Ти знаеш ли нашите колеги на запад как работят! По цял ден обикалят улиците, крак не подгъват и добри пари изкарват. А ние тук се чудим с кого да се разприказваме. Аз, докторе, си обичам работата и знам, като се работи, трябва да се работи.

КАЛЕВ. Радвам се.

ШЕФА. Хубаво е, че се запознахме. Предполагах, че ще се разберем, но твоят човек, докторе, е серт. Кажи му да се стегне, че могат да намерят тялото му в реката и кой ще го търси - просяк. На никого не е потрябвал.

КАЛЕВ. Внимавай и ти, защото е серт и не знам на кого тялото ще намерят в реката - неговото или твоето.

ШЕФА. Докторе, не ме плаши, аз съм гърмян заек и такива като него съм ги виждал много. Но хайде, че работа ме чака. Трябва да прибера оборота, за да не го прибере някой друг.

КАЛЕВ. Бъди здрав.

ШЕФА. Довиждане. Абе и още нещо се сетих. Твоят човек се заиграва с една малолетна. Предупреди го да внимава, че като нищо ще го вкарат в затвора, а оттам лесно не можеш да го измъкнеш. Съдиите няма да ти повярват, че правиш експерименти, а ще го осъдят като едното нищо.

КАЛЕВ. Няма страшно. Той ги разбира тия работи.

ШЕФА. Абе и аз ги разбирам, но съдът не си играе. Имал съм работа с тях. За добро ти го казвам, докторе, защото, ако пострада той, ще ти пострада и експериментът. Тъй де. Ти няма да загубиш, ще загуби науката.

КАЛЕВ. Довиждане и всичко хубаво.

Шефа излиза. Калев остава за момент сам. Влиза Рогов, облечен елегантно. Сяда на масата до Калев.

РОГОВ. Здравей.

КАЛЕВ. Здравей.

РОГОВ. Какво става? Какво искаше от тебе този?

КАЛЕВ. Поучаваше ме как да си водя бизнеса, за да не фалирам.

РОГОВ. О-хо-о.

КАЛЕВ. Каза ми и някои любопитни подробности за тебе.

РОГОВ. Какво например?

КАЛЕВ. Ами, че не си гледаш съвестно работата и експериментът ще пропадне.

РОГОВ. Всички започнахме да разбираме от експерименти.

КАЛЕВ. Умни хора. Днес се навършват точно десет дни от началото на експеримента.

РОГОВ. Да.

КАЛЕВ. Струва ми се, че добре се справяш.

РОГОВ. Би могло да се каже.

КАЛЕВ (смее се). Още ми е чудно как се съгласи. Ти, който цял живот си живял в разкош! Возиш се в коли и сто метра не си изминал пеш, а сега цяла седмица обикаляш улиците, облечен в дрипи. Забавляваш ли се, Рогов?

РОГОВ. Забавлявам се, докторе, но...

КАЛЕВ. Какво, но?

РОГОВ. Нещо ме човърка.

КАЛЕВ. Интересно.

РОГОВ. Мисля, че и ти се забавляваш.

КАЛЕВ. Какво?

РОГОВ. И за тебе това е забавление, нали? По-скоро представление.

КАЛЕВ. Не те разбирам?

РОГОВ. Направи си шега, за моя сметка, нали?

КАЛЕВ (смее се). Така ли мислиш?

РОГОВ. Една малка оригинална шега, но на мой гръб.

КАЛАЕВ. Това е експеримент, казах ти.

РОГОВ. Колко сме наивни.

КАЛЕВ. Не можеш да отречеш, че преди да започнем, ти обясних всичко и ти се съгласи.

РОГОВ. Опитах се да се хвана и за сламката.

КАЛЕВ. А аз се опитах да ти помогна.

РОГОВ. По-точно да ми се подиграеш.

КАЛЕВ. Рогов, какво ти става? Познаваме се от толкова години... Не забравяй, че имаш голям проблем, който парите ти не могат да решат!

РОГОВ. Затова ти го реши.

КАЛЕВ. Е, пошегувах се, но се надявам, че не си си изгубил чувството за хумор.

РОГОВ. Рано или късно губим всичко, дори и чувството за хумор.

КАЛЕВ. За съжаление.

РОГОВ. Но никога през живота си не съм се смял така, както на улицата.

КАЛЕВ. Вярно, не съм те виждал усмихнат.

РОГОВ. Сега разбрах какво значи да разговаряш дълго и да се смееш на неща, на които другите не могат и да се усмихнат.

КАЛЕВ. Е, все пак нещо си разбрал.

РОГОВ. Искам да ти призная, хареса ми.

КАЛЕВ. Не се шегуваш, нали?

РОГОВ. Говоря сериозно.

КАЛЕВ. И по-точно какво?

РОГОВ. Да бъда някой друг или - никой, да играя.

КАЛЕВ. Да играеш ли?

РОГОВ. Там не мисля кой съм, с какво се занимавам. Играя и си вярвам.

КАЛЕВ. Не ме ли пързаляш, Рогов? Как може да ти хареса една странна, по-скоро бих казал налудничава игра?

РОГОВ. И още нещо, не само аз си вярвам, но и други ми повярваха.

КАЛЕВ. Май ми се подиграваш. Нали не ми се сърдиш?

РОГОВ. Ако не беше твоята шега, по-малко щях да знам за себе си.

КАЛЕВ. Сега сигурно знаеш всичко?

РОГОВ. Хубаво е някой да ти повярва, ей така, само защото си ти. Досега всички ми вярваха заради парите, а на улицата вярват в просяка, който няма пари, няма нищо.

КАЛЕВ. Ей, това ти ли си или някой друг?

РОГОВ. Може да съм аз, а може да не съм. Но най-важното още не съм ти казал, влюбих се.

КАЛЕВ. И в кого?

РОГОВ. Любовта е велико усещане. Едно момиче ме обикна не заради парите ми, не заради хотелите и колите ми, а заради мен самия.

КАЛЕВ. И какво чудно?

РОГОВ. Как? Толкова години жените виждат в мен само пари, коли, хотели и никоя дори не знае какви са на цвят очите ми.

КАЛЕВ. Винаги си казвал, че парите са най-голямата сила.

РОГОВ. Това момиче има характер, а е само на осемнайсет години.

КАЛЕВ. И е вече на улицата и предлага любов.

РОГОВ. На улицата е, защото така й харесва.

КАЛЕВ. Колко оригинално. Вярваш ли на такива версии? Добре ти е завъртяла главата.

РОГОВ. Дори и да е така, усещането е фантастично.

КАЛЕВ. Виж това не влизаше в експеримента.

РОГОВ. Най-важното за мен е тя. Искам да бъда такъв, какъвто тя ме вижда.

КАЛЕВ. Как ще стане, не можеш да водиш двойствен живот. Експериментът не е вечен. Най-много след седмица трябва да хвърлиш дрипите и отново да седнеш в мерцедеса.

РОГОВ. Тя дори и не предполага кой съм. Не знам как да й кажа.

КАЛЕВ. Изправен си пред нов проблем. Не е ли по-лесно да я забравиш, така и така всички жени са твои.

РОГОВ. Логично е, но вечер си мисля за нея и не мога да заспя, или пък заспивам, мислейки си пак за нея.

КАЛЕВ. Не предполагах, че си такъв романтик.

РОГОВ. Започнах да си помня и сънищата. Наскоро сънувах интересен сън.

КАЛЕВ. Сигурно си започнал да си водиш и дневник?

РОГОВ. Изкачвах се по огромна стълба, от гранит ли беше или от мрамор, но стабилна, широка. Знаеш, че рядко се изкачвам по стълби, навсякъде ползвам асансьор, а Ина, така се казва, вървеше пред мен. Стъпваше леко, сякаш беше розов облак. Аз се качвах след нея, бавно, спокойно, а стълбата висока, страшно висока. Какво ли означава този сън? И още нещо, стълбата не беше в сграда, а навън на открито, под небето. Този сън го запомних с най-малките подробности.

КАЛЕВ. Ако след малко ми кажеш, че си започнал да пишеш стихотворения, ще си помисля, че имаш нужда от психиатър.

РОГОВ. Може би. Когато ми предложи експеримента с просенето, си помислих, че ти си луд, но добре, че се съгласих, иначе къде щях да открия Ина.

КАЛЕВ. Вече не разбирам, аз ли съм луд, ти ли, или тази Ина, за която ми говориш.

РОГОВ. За да открием нещо, трябва да сме луди. Лудостта е необходимост, докторе.

Вратата с трясък се отваря и в ресторанта влиза Ина. Тя се изправя до масата срещу Рогов.

ИНА. Добър вечер.

РОГОВ (скача развълнуван). Ина...

ИНА. Не предполагаше да ме видиш тук, нали?

РОГОВ (смутен). Не...

ИНА. В живота всичко се случва внезапно и това е интересно. Просто те проследих.

РОГОВ. Не съм очаквал това от теб.

ИНА. Любопитно, нали. Един просяк вечеря в луксозен ресторант, преоблечен като принц. Сигурно някакъв нов вариант на приказката за Пепеляшка?

РОГОВ. Седни, ще ти обясня, но най-напред да те запозная с приятеля ми, д-р Калев.

ИНА. Приятно ми е. Лъжата ти беше плитка.

РОГОВ. Защо да те лъжа.

ИНА. Да, всичко е истината и само истината.

РОГОВ. Щях да ти кажа, но...

ИНА. Значи пияният е бил прав, а ти - не го познаваше.

РОГОВ. Изслушай ме.

ИНА. Сигурно си подготвил още няколко лъжи.

РОГОВ. Ина...

КАЛЕВ. Госпожице, добре познавам господин Рогов и мога аз да ви обясня.

ИНА. Много мило, но не ме интересува.

КАЛЕВ. Това беше само една шега.

ИНА. А-ха, колко весело...

КАЛЕВ. Но вие не ни оставяте да ви обясним.

ИНА. Обикаляте улиците като просяци, а после идвате тук, за да се наядете и да се посмеете, оригинално.

РОГОВ. Ина...

ИНА. Повече не се мъчи да ми помниш името, няма да ти трябва.

Ина блъсва вратата и си тръгва.

РОГОВ. Иска ми се поне да запомня очите й.

КАЛЕВ. Не се напрягай, бяха сини.

РОГОВ. Виж онази голяма стълба няма да я забравя. Беше хубав сън.

КАЛЕВ. Сънят е другата страна на живота ни, не по-малко реалната. Приеми, че всичко е било един сън?

РОГОВ. Хубаво е да сънуваш, но по-често сме будни, за съжаление.

КАЛЕВ. Нищо не си изгубил.

РОГОВ. Трябва да ти призная - експериментът ми помогна. Добре съм вече, много съм добре. Наздраве, докторе, благодаря ти.

КАЛЕВ. Рогов, та всичко беше само една шега.

РОГОВ. Всички ние сме една шега, само че твърде кратка и малко горчива.

КАЛЕВ. Вече е късно. От утре не си просяк, очакват те телефоните, мобифоните, компютрите, и... момичетата с дъх на горски ягоди.

РОГОВ. Бих искал да ме чака Ина, но в живота не става така, както го искаме.

КАЛЕВ. Лека нощ, Рогов.

РОГОВ. Лека нощ, докторе, и благодаря ти, помогна ми.

Излизат, долавя се тиха музика и светлините угасват.

Край

© Георги Михалков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2005, № 6 (67)