Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАВРЪЩАНЕ
web
На Ваня
Спокойно, точно - бод след бод -
извайват пръстите ти гоблен
И нов.
И нов.
Трепти живот -
дъждът плющи, плодът е объл,
препуска в нивата жребче,
разцъфва цвят, дъхти на зима,
река по стръмното тече
с житейската река
сравнима.
Пореден гоблен: кей, море
и лодка... Ако аз, скептика,
в морето вгледам се добре,
ще видя -
лодката ни вика.
Прекрачвам рамката от мрак,
отвръзвам лодката от кея
и никой не разбира как
сме отпътували
със нея.
© Георги Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63)
Други публикации:
Наше минало (Чирпан), 2004, № 27 (януари).
|