ИЗБОР

web

Във едно далечно, диво време
някакво семейство си живяло,
носело нелекото си бреме,
крепнело съпружеското тяло.

Но веднъж мъжът се върнал кален,
нищо за деня не уловил:
"Гледах, жено, две сърни по залез."
Седнал. И със дни не ял, не пил.

После зачегъртал в просветление
нещо по стената. "Майко, луд!" -
шепнела си тя в недоумение.
И настъпил в пещерата смут.

Постепенно в сумрака изплували
фигури, направени с любов.
Той не знаел още, че рисува.
Тя пък знаела, че няма лов.

След това стремително начало
той отдъхнал, после продължил...
Нея с времето я доядяло,
че намръщен и отнесен бил.

Докато рисувал ловна сцена,
тя - жена му, заживяла с друг -
глуповат и кротък, без претенции,
но бизон повалял със юмрук.

© Георги Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2007, № 7 (92)

Други публикации:
Георги Ангелов. Жерав над снега. София: ИК "Захарий Стоянов", 2007.