ЧУДНАТА КНИГА

Емилиян Еманоилов

web

Един ден аз останах сам вкъщи. По едно време ми стана скучно и реших да прочета някоя книга. Отидох до рафта и взех една. След това седнах да я чета.

По едно време чух странни шумове. Спрях да чета и се огледах. Около мен имаше дървета, чуваше се шумът на морето и песента на птичките. Поразходих се и установих, че съм на един остров. Неговите флора и фауна бяха много богати. Имаше храна и вода, но не бях сигурен има ли хора.

Реших да поразуча острова. Започнах да търся хора. Цял ден търсих и вече се бях отказал, когато забелязах дим в небето. Запътих се натам. След малко стигнах и видях малко селце. Хората там бяха туземци и не бяха виждали бял човек. Аз им казах:

- Здравейте!

- Хокачуми - отговориха те.

Това значи "Добър ден".

- Тогати аванту? - попитаха ме те.

Това значи "Кой си ти и откъде идваш?".

- Аз съм от България - отвърнах им.

- Пораму ку? - попитаха ме те.

Това значи "Как дойде?".

- Дойдох с тази книга - им отвърнах.

- Хола дога? - ме попитаха те.

Това значи "Гладен ли си?".

- Да.

- Ола гола - казаха ми те.

Означава "Ела, седни да хапнеш".

Дадоха ми да ям и ме разведоха из селото и острова. След няколко дни реших да си тръгна, но книгата ми я нямаше. Установих, че един крадец я е взел и я е хвърлил в морето. Уплаших се и започнах да я търся. Отидох до морския бряг и видях, че книгата е навътре в морето. Влязох във водата и заплувах към нея. Стигнах я, но няколко акули ме обградиха. Една се опита да ме захапе за крака и в този момент се събудих.

С негодувание установих, че съм заспал, докато съм чел.

Тази случка беше много интересна, но за жалост бе само един сън.

© Емилиян Еманоилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2004, № 12 (61)