Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРАЕКТОРИЯ
web
Пътувах някъде сред светлини на облаци
и сняг почти достигаше до пръстите ми
стъклата бяха тъмни и затоплени
и празни стаите, с пердета спуснати
Поне така си мислех и се връщах.
понякога снегът се свличаше от тротоарите
сред силуетите на бели къщи
студено беше и си топлех дланите
И гладна бях, но не храната исках
дъждът ме мокреше, а беше зима
Поисках да съм гола, а не сита,
но бе студено. Глупаво наистина
© Деница Стефанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2004, № 10 (59)
|