Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТЕФАН КИСЬОВ НАДБЯГА ДАН БРАУН

Деян Енев

web

Стефан Кисьов. Тайната на рицаря КапулетиСлед двугодишно мълчание Стефан Кисьов ни зарадва с нов роман - "Тайната на рицаря Капулети". Тъкмо се чудех какво ли става с моя приятел Стефан Кисьов, с когото навремето поработихме доста във вестник "Сега", там Стефан отговаряше за изложбите, но освен това, винаги можехме да разчитаме на него да ни даде хубав разказ. Да припомня - тримата с Емил Тонев и Бойко Ламбовски правехме във в. "Сега" страничката за стихове и разкази всяка събота и когато закъсвахме за хубав разказ, знаехме, че има един човек, който винаги ще ни спаси. Обаждахме се на Стефан и разказът пристигаше.

Споделям този детайл, за да подчертая веднага основната характеристика на писателя Стефан Кисьов - той е органичен, автентичен писател. При него лекото перо е естествено като дишането. Ако ми позволите една скоба, може би единствено Янко Станоев от по-старото поколение писатели има такова подвеждащо леко писане. И не случайно критикът Борислав Гърдев в една своя статия подчертава пъпната връв, която свързва Стефан Кисьов с представителите на т.нар. "инфантилна проза" като Росен Босев, Янко Станоев и др.

Но заедно с това Стефан Кисьов е нещо като родоначалник на всички постмодернисти в областта на прозата, които изхвръкнаха от ръкава на "Литературен вестник". Някои от тях може би така и не осъзнават този факт, но това не го променя. Години наред очите на ценителите бяха приковани в текстовете му от рубриката "Криминале" в "Литературен вестник" - тези псевдо риалити опуси, както сполучливо ги нарича споменатият Борислав Гърдев, и в които, при един задълбочен литературен анализ, непременно ще се открият генетичните маркери на по-сетнешни важни и откроили се вече творби.

Тоест, да обобщим дотук: с творчеството си Стефан Кисьов хвърля забележими естетически мостове в раздираното от групови вражди актуално литературно статукво, той де факто е от малцината, които крепят от разпад непрекъснатостта на литературната ни традиция - нещо изключително важно за една национална литература.

Запасен със свръхбогат житейски, включително и емигрантски, опит, Стефан Кисьов загърби обаче разказа и се отдаде на писането на романи. За изтеклото време той издаде близо десетина романа. Най-новият от които е и поводът за нашата среща днес.

"Тайната на рицаря Капулети" бележи и нов етап в творческото развитие на Кисьов - това е неговият първи исторически роман. Доколко това е откровено исторически роман, разбира се, критиците тепърва ще разгадават - защото зад издържания по всички канони на жанра текст на романа се крие и леката, почти незабележима усмивка на автора, което вече говори за известна отстраненост, за условност, за игра. Кисьов през цялото време сякаш се закача с читателя, суфлирайки му: "Ама че добре го направих това!". Всъщност не може и да бъде другояче, когато си стъпил в полето на най-експлоатираната може би любовна история на всички времена - любовта между Ромео и Жулиета, и където, в крайна сметка, през цялото време те изгаря дъхът на великия Шекспир. Почти богохулната смелост на Кисьов обаче веднага му печели привърженици, защото той съвестно, страница след страница, ни води по пътищата на раздробената на малки държавици средновековна Италия, взрян до перфекционизъм в детайлите, пренасящи ни в онази епоха, и без изобщо да се плаши от мраморните сенки на предшествениците си. Като прибавим и заигравката с модната вълна на книги като "Божията формула" на Жозе Родригеш душ Сантуш и "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун, свързана с рецептата за безсмъртие върху златния свитък в романа на Кисьов, донякъде бихме могли да откроим различните художествени пластове в "Тайната на рицаря Капулети". В крайна сметка, романът на Кисьов е по-витално и пълноценно четиво и от двата споменати по-горе световни бестселъра. Защо пък да не си помечтаем, че най-после и книга от български автор ще излезе на световната сцена и ще победи книгите на касовите влъхви с тяхното оръжие.

А лично аз призовавам Стефан Кисьов най-сетне да събере близо стотината си пръснати в печата разкази в сборник. Защото именно в областта на разказа до момента е неговият непреходен влог в родната ни литература.

 


Стефан Кисьов. Тайната на рицаря Капулети. София: Ера, 2011, с. 352.

 

 

© Деян Енев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2011, № 2 (135)

Слово, произнесено на премиерата на книгата на 15 февруари в "Хеликон", Гранд хотел "България".