|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЕКАЧИТЕ Деян Енев Преди няколко години през лятото с жена ми и дъщеря ми решихме да избягаме от големия шумен град и се качихме до едно село високо в планината. Намерихме си квартира, настанихме се. Квартирата ни се намираше на централната улица. - Прибери колата плътно до зида - каза ми хазяйката. - Заради камионите. Селото бе обявено за културен резерват. Възникнало е преди няколко века в резултат на две преселнически вълни - от Македония и Търново. Търновчани бяха виновни за уникалния изглед на селото, наподобяващ старото престолно Търново, македонските дюлгери - за умелата каменна зидария на къщите. Тук през годините бяха снимани десетки български филми и селото се гордееше с това. Вечерта седнахме на терасата да се видим с хазяйката, пъргава жена, която пазеше ключа за църквата и държеше магазинче за сувенири. По едно време се прибра и мъжът й. Личеше си, че е утрепан от работа. Седна при нас, хапна, изпи две чаши ракия и го хвана. - Изсякоха гората - говореше той. - Всичко изсякоха. Ей ги камионите, нели ги виждате. Не спират. И така е от години. Нагоре е страшно. Оголиха всичко, зяпнаха едни зъбери. Боли ме, разбираш ли, боли ме! Ей тук ме боли, душата ме боли. И той хващаше пуловера си отпред на гърдите, сякаш искаше да го разкъса. Наистина през селото постоянно се нижеха големи камиони, натоварени с отрязани трупи. Върху дървата се возеха секачи, прегърнали бензиновите си триони. Мъжът на хазяйката изпи още една чаша и отиде да си легне. На другия ден се разходихме из селото, дивяхме се на красивите къщи, в много от тях вече се бяха настанили новите собственици - шефове на телевизии, банкери, бизнесмени. Лъскавите джипове лесно преодоляваха стръмните калдъръмени улици. Привечер седнахме на терасата на кръчмата да вечеряме. Хазяйката ни прекоси улицата и дойде при нас. - Какво работи мъжът ти? - попитах я. - Че какво! С ей тия. Със секачите. - Нали му е жал за гората? - Какво да прави? Нели трябва да се яде. Тази история не ми излиза от главата.
© Деян Енев Други публикации: |