Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕКАЧИТЕ

Деян Енев

web

Преди няколко години през лятото с жена ми и дъщеря ми решихме да избягаме от големия шумен град и се качихме до едно село високо в планината.

Намерихме си квартира, настанихме се. Квартирата ни се намираше на централната улица.

- Прибери колата плътно до зида - каза ми хазяйката. - Заради камионите.

Селото бе обявено за културен резерват. Възникнало е преди няколко века в резултат на две преселнически вълни - от Македония и Търново. Търновчани бяха виновни за уникалния изглед на селото, наподобяващ старото престолно Търново, македонските дюлгери - за умелата каменна зидария на къщите. Тук през годините бяха снимани десетки български филми и селото се гордееше с това.

Вечерта седнахме на терасата да се видим с хазяйката, пъргава жена, която пазеше ключа за църквата и държеше магазинче за сувенири. По едно време се прибра и мъжът й. Личеше си, че е утрепан от работа. Седна при нас, хапна, изпи две чаши ракия и го хвана.

- Изсякоха гората - говореше той. - Всичко изсякоха. Ей ги камионите, нели ги виждате. Не спират. И така е от години. Нагоре е страшно. Оголиха всичко, зяпнаха едни зъбери. Боли ме, разбираш ли, боли ме! Ей тук ме боли, душата ме боли.

И той хващаше пуловера си отпред на гърдите, сякаш искаше да го разкъса.

Наистина през селото постоянно се нижеха големи камиони, натоварени с отрязани трупи. Върху дървата се возеха секачи, прегърнали бензиновите си триони.

Мъжът на хазяйката изпи още една чаша и отиде да си легне.

На другия ден се разходихме из селото, дивяхме се на красивите къщи, в много от тях вече се бяха настанили новите собственици - шефове на телевизии, банкери, бизнесмени. Лъскавите джипове лесно преодоляваха стръмните калдъръмени улици.

Привечер седнахме на терасата на кръчмата да вечеряме. Хазяйката ни прекоси улицата и дойде при нас.

- Какво работи мъжът ти? - попитах я.

- Че какво! С ей тия. Със секачите.

- Нали му е жал за гората?

- Какво да прави? Нели трябва да се яде.

Тази история не ми излиза от главата.

 

 

© Деян Енев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2011, № 12 (145)

Други публикации:
Деян Енев. Българчето от Аляска. Софийски разкази. София: Сиела, 2011.