Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"КАЛУНЯ-КАЛЯ"

Деян Енев

web

Пред мен е черният тефтер на Георги Божинов. Нещо като дневник. Черната найлонова подвързия тук-таме е стопена от паднали цигарени огънчета. На първия лист пише:

Георги Божинов

РАЗНО И ВСЯКАКВО

МЕЖДУ ДРУГОТО,

И ТАКА НАТАТЪК

дек. '78

Последните записки са от септември 1991 г.

Писано е със синьо мастило, с химикалка, с дърводелски молив - чер и син.

Видях писалката. Капачето й по някое време се е пукнало и Георги Божинов го излекувал с тънка медна телчица. Красиво направено, здраво, като фабрично.

Обичал е да пише с мастило.

Обичал е здравите, красиво направени неща.

Холската маса в апартамента му в Благоевград е такава. Сега тя седи сиротна и могъща, покафеняла, полирана като злато от ръцете на стопанина си, там, в празния апартамент.

Романът му е такъв.

Вътре, в този чер тефтер, е заключено част от времето, когато е писан романът "Калуня-Каля".

Вътре са заключени онези негови години от живота му, които писателят определя по следния начин: Три гладни години и десет полугладни.

В други едни бележки, от други тефтери, се появява датата на началото на романа. Лятото на 1975 г. Веднага след височайшето му уволнение по телефона като кореспондент на "Труд" за Благоевградски окръг.

Припомням от предишната публикация:

"Георги Божинов дава за публикуване в редакцията на сп. "Септември" 50-тина страници пътепис. Както си му е редът по онова време, ръкописът отлежава близо година, а може би и две. Най-сетне е разписан за печат. Дни преди списанието да тръгне за печатницата, Георги Божинов предава на редактора Николай Кирилов още няколко странички и Кирилов ги подпъхва в папчицата. Дали самият Кирилов ги е чел тези странички, или не ги е чел, това не знам. Пътеписът, озаглавен "Гора зелена, вода студена", излиза в книжка 3 на сп. "Септември" от 1975 г.

И после избухва скандалът. Скандалът е огромен, нечуван за онова време. Има ефекта на ядрена бомба. Защото в допълнително добавените странички е описана орисията на петима българи, лежали в сталинските лагери в Сибир.

Някой (Кой? Има свидетелства, че това бил самият Георги Караславов!), се обажда на съветския посланик и му обръща внимание върху публикацията. Съветският посланик звъни директно на Тодор Живков. Тодор Живков нарежда немедлено да се уволни ръководството на списанието, воглаве с партийната икона Камен Калчев, по това време и зам.-председател на СБП.

Тиражът на списанието е иззет и претопен.

Георги Божинов веднага също е уволнен като кореспондент на "Труд" в Благоевград (лично Коста Андреев, тогавашният шеф на "Труд", е изпратен в града да изпълни повелята; двамата са приятели; Георги Божинов чака Коста Андреев да му се обади, но той не му се обажда) и 3-4 години остава без никакво препитание. Жена му Минка, която е учителка по това време - на свой ред е уволнена. През тези години семейството често нямало пари дори за сол. И ядeли рядката бобена чорба безсолна."

Знаел е как да се спаси. Веднага е започнал да пише романа. По-късно споделял пред домашните си: "Писах "Калунята" като луд."

Обичал е сам да си прави тефтерите. От картон изрязвал тесни листа, които сам зашивал от едната страна с канап. Голяма част от "Калунята" е написана на такива тефтери. Със синьо мастило. С онази проста писалчица с пукнатото капаче.

В черния тефтер - дневник под страничката с надпис "Април '80" се появява текст:

"Калуня - Кале" - довършване, препис.

Романът излиза през 1988 г.

По какви ли редакторски чекмеджета се е търкаляла през тези 8 години папката с машинописа? Какъв ли студ е брала през тези осем полугладни години.

Тефтерът не казва.

Но казва много други неща. Вътре има много. Препис на цитати от английски, френски, немски и руски, броят на пленените руски войници през Втората световна война, мисли за Сталин и Хитлер, дочути думи и фрази, каламбури, любовният зов на Ехнатон към Нефертити, наброски за статии, фрагменти, задачите - по месеци и години, свършеното и несвършеното, молби за финансова помощ до председателя на СБП, които звучат като вик от гърлото на кладенец. Една молба, втора, трета. Но хайде нещо простичко, грижата за лозенцето. Той се е отнасял към него като към агънце или яренце, или кутренце. Едновременно с това - тук е било неговото кале. Оттук е гледал планините и е посмуквал от цигарката си във виолетовия здрач.

С дата 16 декември '78 е записано:

Лозето. Още една вишна - втората.

С дата 27 януари 1979, събота:

Съм на 55!

Рожденият му ден. (На този ден Православната църква празнува пренасянето на мощите на св. Йоан Златоуст.)

На 17 март 1980.

На лозето. Лук садих. Разкопаване.

Април 1980. (Когато довършва и преписва "Калуня-Каля!)

Къще - площадка, бетон.

15 април

Първа кукувица.

16 април

Жега, изгорях, копане на лозе. Днес, вчера, онзи ден.

4 май

Вчера преглед на пчелите на лозето. Сеитба на пипер, заграждения около боба и пр. Мушмулката като че са прихванати калемите й. Две от черешките, дивите, са прихванали калемите си, другите изсъхнали.

6 май - Гергьовден (Именният му ден.)

Славеят на дивата круша до дерето.

9 май

На Рила за куче. Сура-бир-байрактар. Истински овчар. Младият овчар, който ми го дава, отбира от кучета. "Не иска галба. Лежи на снега - космато, облечено. Не се дава на друг, и от друг не ще да яде. "Бей-гиди". "Лекач" - леко спи."

 

Лозенцето на Георги Божинов се намира преди входа на Благоевград. Ангел и Милка ме заведоха дотам. Влязохме с колата в заглушените от трева коловози на обраслия път и спряхме на баира. Тук наоколо по двата склона на падината едно време е имало само лозя. И барачки и къщета. Сега всичко е окрадено и рухнало. Изравнено със земята. Растат само дивачки и трънаци и тук-там по нещо запазено от старите благородни овошки. Но лозенцето на Георги Божинов по чудо още го има. И къщичката стои, на два ката, едно мазенце долу и една стаичка горе. От изронената вече тераска се гледат планините. Прозорецът е изскубнат, вътре е палено огън. Над прозореца, върху някога бялото и някога варосано триъгълно чело на къщичката Георги Божинов нарисувал със синка контура на един вълк, който вие срещу луната. Или срещу неправдите на този свят. Вълкът още личи, още се вижда.

Новото издание на "Калуня-Каля" ще излезе в средата на октомври. Това издание ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото й. Мога да сравня "Калуня-Каля" единствено с "Железният светилник" на Димитър Талев. И с нищо друго.

Запомнихте ли? Средата на октомври.

 

 

© Деян Енев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2014, № 8 (177)