Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕКВИЕМ ЗА СТРАНИЦА "АНТОЛОГИЯ" НА ВЕСТНИК "СЕГА"

Деян Енев

web

Навръх Задушница в българския печат се случи нещо, което има опасност да мине съвсем незабелязано. Затова си позволявам да драсна няколко реда, ей тъй, за протокола.

Навръх Задушница главната редакторка на вестник "Сега" Теодора Пеева спря съботната страница "Антология", където в продължение на 10 години излизаха стихове и разкази. Не знам дали денят е избран нарочно, но фактът си е факт - и това превръща рутинния вестникарски жест на един главен редактор, който по дефиниция е в правото си да маха и да измисля страници, колкото си ще, в строг и красив символ, който разперва черните си крила изобщо над изкуството на писаното слово в нашата периодика.

Страница "Антология" на вестник "Сега" умря навръх Задушница.

Страница "Антология" на вестник "Сега" тръгна преди десет години, когато започнах работа във вестника. Правехме я трима човека - аз, Емил Тонев и Бойко Ламбовски. После Емил Тонев напусна. После напуснах и аз. Но Бойко продължи да се грижи за страница "Антология", да се грижи за проекта, в който бяхме вложили толкова усилия тримата.

Три вестника си купувам в събота, каза ми преди време един професор, "Труд", "Сега" и "Монитор", защото пускат в съботния си брой разкази. Е, и "Монитор" спря да пуска разкази преди половин година, когато ме съкратиха оттам, въпреки че година и нещо успявах да поддържам огъня. Така че сега остана единствено добрият стар железен "Труд", кажи как да не им се възхитиш.

Не съм медиен експерт и не знам как един вестник може да си качи тиража. Но и без да съм медиен експерт знам какво трябва да прави, за да не му падне още. Трябва да се грижи за верните си дългогодишни читатели. Не знам колко е тиражът на вестник "Сега", то няма и кого да попиташ, дето се вика, но поне 700-800 човека, подобно на професора, когото споменах, са си купували непременно поне съботния брой на вестника заради страницата "Антология". Това са действащи и пенсионирани учители с вкус към литературата от цялата страна, това са пишещи братя, които са пратили свои текстове във вестника с надеждата да бъдат публикувани, това в крайна сметка са грамотните хора в тази наша България, която повръща вече от глупостите на политиците и хлъзгавите им медийните сюжети (не може да се отрече на вестник "Сега", че има една от най-грамотните читателски публики).

Да, стиховете и разказите в един вестник не са актуално четиво. Но те придават онази багра на вестника, която го отличава от останалите печатни медии. А единственото спасение днес за вестниците е да се отличават колкото се може повече един от друг. Но вестник "Сега" с много лека ръка зачеркна нещо, което се беше превърнало в добра традиция и което го отличаваше от повечето вестници.

Не знам колко пари ще спести издателят Сашо Дончев от спирането на страница "Антология" (говорим за хонорарите на авторите), но със сигурност не повече от 300 лв. на месец, в най-добрия случай. Петдесет лева за разказ на седмица и двайсетина за стихотворение. Е, не е ли смешно това? Смешно е.

Вестникарският разказ и вестникарската поезия няма да ни ориентират в политическите врътки. Но поне ни дават възможност да отлепим поглед от злободневието, да се сетим, че има и нещо друго освен непочистени от снега улици и ГМО, придават някаква дълбочина на битието ни.

Ето, преди няколко дни, навръх Задушница, умря варненският писател Атанас Липчев. Именно вестник "Сега" с неговата страница "Антология" преди няколко години му подаде ръка, за да напише няколко блестящи разказа, които иначе, без шанса да бъдат отпечатани, така и нямаше да видят бял свят. И сега, ако кликнеш в интернет, може да прочетеш тези разкази и да си спомниш за Наско Липчев. Ако имаше повече места, където да печата разказите си и някак да преживява от това, сигурно Наско Липчев нямаше да умре на 59 години.

Пред вестник "Сега" има един-единствен полезен ход - страница "Антология" пак да тръгне тихомълком в събота. Няма спор за едно, Сашо Дончев е умен мъж.

 

 

© Деян Енев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2010, № 2 (123)