КАЗВАМ СЕ АНГЕЛ, ОТЧЕ

Деян Енев

web

Седим с отец Илия на една масичка отвън в кафенето на кварталното пазарче. Неделя следобед е. Отец Илия е с расо и с голям сребърен кръст на гърдите. Край нас минава с клатушкаща се походка ниско пълно момче. Спира смутено до масичката ни и започва да подритва бордюра и да клати ръцете си.

- Отче - казва по едно време, пристъпва една крачка, навежда се и целува дясната ръка на отец Илия. Сетне продължава:

- Отче, брат ми краде икони и ги продава. Това лошо ли е?

- Това е много лошо - казва отец Илия. - Иконите са на всички. Като краде икони, брат ти ощетява всички хора. Кажи му да не го прави. Голям грях е.

- Отче, аз му казвам, но той казва, че ще ме набие.

- Кой е по-голям?

- Той, отче. Той е на 37.

- А ти на колко си?

- На 19.

- Ходиш ли на църква?

- Ходя, отче. Като вляза в църквата, си запалвам свещичка и целувам иконите. А брат ми не ще да идва в църквата. Той много пие, отче. Като се напие - и налита на бой. Той не беше такъв, отче. Беше добър човек. Той ме е отгледал. Но като се разведе и остана без работа, нещо му стана. Започна да пие. Продаде всичко вкъщи. Даже и дюшемето продаде. Сега живеем на гола плоча. През лятото не е много зле, но през зимата е страшен студ. Понякога палим огън направо на плочата, за да се топлим. Майка ми е болна. По цял ден лежи на цимента, увита в някакви черги. Като се напие, брат ми налита да бие и нея. Тя много се плаши. Като се уплаши и започва да вие, по цяла нощ някой път вие. Тихичко, като премазано кутре. Брат ми казва, че много уважава Хитлер. Казва, че при Хитлер е имало ред и дисциплина и никой не е бил гладен. Аз му казвам, че да се крадат икони е грях. А той налита да ме бие и казва да не го дразня, че щял да вземе и да запали цялата църква. Какво да правя, отче?

- Всеки отговаря за себе си - каза твърдо и ясно отец Илия.

- Те, хората тук на пазарчето, също правят много лошо - продължи да приказва накъсано момчето, като подритваше с върха на обувката си бордюра и клатеше ръцете си като Пинокио. - Като дойде брат ми тук, на пазара, и те викат, ей, Чембер, ела да те черпим бира. Вземат му бира и му дават да пие. А той хич не може да пие. От две бири се напива. Започва да залита, става скандалджия. Хората от пазара го поят с бира, за да ги разсмива. Да го гледат как залита, как се заяжда с хората и как прави простотии. Като излиза от къщи, аз му викам: Не ходи на пазара, тези хора не ти мислят доброто, пак ще се напиеш. А той вика: Ей, малък, искаш ли да изядеш един бой. Като съм бил малък, на две-три години, веднъж през зимата съм излязъл от къщи и съм се загубил. Брат ми хукнал да ме търси. Обиколил целия квартал. Накрая ме намерил на стъпалата на читалището. Краката ми били целите премръзнали. После се наложило да ми отрежат два пръста от единия и два пръста от другия крак. Като ме намерил на стъпалата на читалището, брат ми ме прегърнал и хукнал към къщи. През цялото време, докато тичал, се опитвал да ми стопли краката с дъха си. Добре, че е бил той. Иначе са щели да ми отрежат целите крака. И да пълзя и да се влача на ръце цял живот. Тук, на пазара, има един такъв просяк. Завил е чуканите на краката си с парцали, пълзи като гущер и проси. Щях да съм като него, ако не е бил брат ми. Той ме е спасил.

- Доведи го някой път в църквата - казва отец Илия.

- Няма да дойде - категорично отвръща момчето. - Не ще и да чуе за църква.

- Ти като ходиш на църква, пали и за него свещичка. И се моли Бог да го вразуми.

- А Бог ще му прости ли кражбите на иконите?

- Това не знам. Само Бог знае.

- А аз, отче, никога не съм крал. Мета входовете на нашия блок и си изкарвам по някой лев. Ето сега съм спечелил 4 лв. и ще отида да си купя безалкохолно. Довиждане, отче.

Момчето се отдалечава от нас с клатушкащата се походка. От сергиите му подвикват, искат да го черпят с бира. Съдържателят на кафенето идва на масата да изхвърли пепелника.

- Те с брат си много си приличат - казва. - Не са в ред и двамата. Абе, живот... - и се прибира вътре зад бара.

След малко момчето отново се задава. Държи в ръце огромна два и половина литрова бутилка с безалкохолно.

- Взех си безалкохолно - хвали се то. - Довиждане, отче.

- Довиждане - казва отец Илия.

Момчето отминава двайсет метра нататък, когато той отново го вика.

- Чакай! А ти как се казваш?

- Ангел се казвам, отче. Ангел - крещи момчето.

От дъното на пазара се задава безкракият. Увил е чуканите си с найлон, който гърми като ламарина.

© Деян Енев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2005, № 2 (63)

Други публикации:
Деян Енев. Господи, помилуй. Пловдив: Жанет-45, 2004.