Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОРЕНИТЕ НА АНА АХМАТОВА ИДВАТ ОТ ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
Има ли основание в думите на писателя фантаст Милан Асадуров, че великата руска поетеса по чудо оцелява в комунистическата епоха само защото издръжливият й род води началото си от прабългарските владетели?

Деян Енев

web

Мы железные. Те, которые не железные, давно
погибли.
Ана Ахматова

Ана Ахматова през 1924 г. Автор: Моисей Напелбаум (Московски дом на фотографията)

Ана Ахматова през 1924 г.
Автор: Моисей Напелбаум (Московски дом на фотографията)

През лятото на 1921 г. Ана Ахматова пътува в претъпкан третокласен вагон от Царское село за Петербург. Все пак успява да си намери място. Край прозореца като залпове летят огромни искри от парния локомотив. По едно време усеща далечния тътен на нов стих. Допушва й се страшно, разбира, че без да си запали цигара, стихът няма да пристигне. Намира омачкана папироса, но няма кибрит. Излиза на откритата платформа, където се тълпят млади червеноармейци. Те обаче също нямат кибрит. Тогава Ана Ахматова започва да лови с края на папиросата искрите от локомотива. И на третия път успява. Червеноармейците възторжено изревават в един глас: "Тази няма да пропадне."

Голямата руска поетеса Ана Ахматова е родена на 23 юни 1889 г. в Голям Фонтан край Одеса. Баща й, Андрей Антонович Горенко, капитан II ранг, е морски инженер, майка й, Инна Еразмовна, с моминско име Стогова, е домакиня. Творчеството на поетесата се събира в два тома. Книжнината и масивите за нея в интернет са неизбродими. Във време, когато старите книги у нас струват 1-2 лв., томчето на Ахматова от 1974 г. в превод на Иван Николов струва в антикварната книжарница на "Славейков" 20 лв. А двутомникът й на руски - 40 лв.

В своя "Речник на нищото" основателят на варненската библиотека "Галактика" Милан Асадуров пише срещу името Ахматова: "Псевдоним на Ана Андреевна Горенко (1889-1966) - най-великата руска поетеса на всички времена, по чудо оцелява в комунистическата епоха само защото издръжливият й род води началото си от прабългарските владетели." Дали писателят фантаст има основание да твърди подобно нещо?

В стихотворението на поетесата "Приказка за черния пръстен" има такава строфа:

Имах баба аз - татарка,
рядко даваше подарък
и изпадаше във бяс,
че кръщавана съм аз.

Самата Ахматова в своя автобиографична бележка отбелязва, че са я кръстили Ана в чест на баба й Ана Егоровна Мотовилова. Майката на баба й (Прасковя Федосеевна) била татарска принцеса от фамилията Ахматови с основател хан Ахмат. През XVIII в. тя се омъжила за богатия сибирски помешчик Егор Мотовилов. "Без да съобразя, че ще ставам руски поет - пише Ахматова, - аз превърнах Ахматова в свое литературно име."

През 1891 г. умира дядо й по бащина линия, участникът в отбраната на Севастопол през Кримската война, полковник Антон Горенко. "От съпругата на този дядо, която е с гръцко потекло, идва знаменитият гърбав ахматовски нос, пише "Аргументи и факти". А това, че уж Ана Ахматова водела потеклото си от хана на Златната орда Ахмат, е мит. Една от прабабите й наистина е Ахматова (нейната фамилия взема Ана Горенко за свой псевдоним), но към златоординците Прасковя Федосеевна нямала никакво отношение. И представете си - сърди се изданието, - Ахматова е знаела този факт, но го е премълчавала, за да не разруши създадения мит."

И тук вече става интересно .

Но преди да стане интересно, е нужна кратка историческа справка.

Както сме учили в училище, единият от синовете на хан Кубрат Аспарух създава Дунавска България. И както по-малко сме учили, друг негов син - Котраг, създава т.нар. Волжка България. Руските летописи започват да споменават волжките българи от 913 г.

През 922 г. волжките българи приемат исляма. През следващите векове те живеят цветущо въпреки съперничеството с набиращото мощ Московско княжество. Известни са 16 големи войни между московците и волжките българи до появата на Чингиз хан. През 1237 г. от изток върху територията на Волжка България връхлитат монголските пълчища. Именно тези пълчища, които смразиха цяла Европа, бяха назовани от цивилизования свят "татари", или хора от "тартара", от преизподнята.

Цялата българска държава влиза в състава на държавата на Чингиз хан, образувайки в нея самостоятелен окръг и запазвайки значителна автономия. Подобна е съдбата на Московското княжество.

Постепенно името "татари" прилепва и към завладените от монголите народи, включително и към населението на Волжка България, пише в книгата си "Историята на Волжка България" Гайнетдин Ахмеров. Тя започва да се нарича вече Казанско царство - по името на новата столица Казан. През 1552 г. Иван Грозни завладява Казан. Причината за упоритата руска агресия е, че българите държали ключа към Азия и били главната пречка пред руската експанзия. След падането на Казанската държава пътят към Сибир е открит.

След завладяването на България руският царизъм подхванал политика на размиване на националното самосъзнание и етническото единство на българите. Обявил казанските българи за татари, а източните българи - за башкири.

С официалната версия, че казанските българи са татари, се целяло завземането на България да бъде оправдано като възмездие срещу злите "татари" за двувековното иго на Ордата над Русия.

Този процес продължава и по време на болшевишката власт.

През 1919 г. Ленин признава Башкирска АССР. През 1920 г. - Татарска АССР. Така българите са разделени на 2 нации - татарска и башкирска, за да не създадат Българска република, каквито опити след революцията има. Въпреки това при преброяването на населението на Съветския съюз през 1926 г. 1,5 милиона се определят като българи.

След завладяването на Казанското царство от Русия започва процес на преминаването на българската аристокрация към нея. Общо над 500 български княжески рода са се заселили в Русия и много знатни руски родове водят началото си от тях. В списъка, събран от професор Алфред Халиков, личат известните фамилии Романов, Годунов, Пушкин, Тургенев, Аксаков, Булгаков, Бунин, Гогол, Гаршин, Горчаков, Жданов, Карамзин, Куприн, Кутузов, Рахманинов. И внимание - Ахматов! В бележка към II том на произведенията на Ана Ахматова на руски е отбелязано, че прабаба й Прасковя Федосеевна произхожда от семейството на сибирските дворяни Ахматови.

От друга страна, истинската й фамилия по бащина линия Горенко издава явна принадлежност към казачеството. Според учения Риза Бариев казаците са субетнос на волжките българи, с течение на времето приели православието, но запазили определена самостоятелност в рамките на Руската империя. По неговите думи окончанието "-енко" към името издава именно такава принадлежност. Смайващата близост между думите "казанци" и "казаци" също е в подкрепа на тезата на Бариев.

Така че в крайна сметка писателят фантаст Милан Асадуров може да се окаже прав в твърдението си. Между другото дългогодишната спътница и помощница на Ана Ахматова Лидия Чуковска в своята книга е оставила едно странно свидетелство: "Ана Андреевна величествено седеше на дивана и с царствено излъчване покровителстваше шегите. - Имаше ли българи? - попитаха я. - Имаше - отвърна тя. - Аз приех техните верноподанически чувства."

Може би това не е било само шега? Векове наред етнонимите българи, казанци и татари са били взаимозаменяеми и тъкмо затова Ана Ахматова не е опровергавала мита за произхода си.

Ана Андреевна Горенко-Ахматова умира - по ирония на съдбата - в деня на смъртта на Сталин – на 5 март 1966 г. На 10 март е опята по православния канон в Николския морски събор в Ленинград. Погребана е в Комаровското гробище.

В разговорите си със Симеон Волков Йосиф Бродски споделя: "Всяка среща с Ахматова за мен определено беше голямо преживяване. В разговорите с нея, просто докато пиеш чай, по-бързо ставаш християнин, т.е. човек в християнския смисъл на думата, отколкото ако четеш съответните текстове или ходиш на църква. Ролята на поета в обществото до голяма степен се свежда точно до това."

 

КАРЕ

Поплак*

Поклонете се на Господа
в двора Му свещен и свят.
Спи юродив на чердженцето -
а отгоре му - звезда.
От крило на ангел блъсната
заговори и камбаната -
не със страшен, стряскащ глас,
а за прошка и раздяла.
От обителта излизат
без одеждите си вехти
чудотворци и светии,
на тояжки се подпират.
Серафим** - в леса Саровски
тръгва да пасе стадата;
Анна*** - в Кашин, не за княжна -
а коноп и лен да шие.
Богородица ги праща
и загръща младенеца си
в кърпата, която пусна
пред дома й просякиня.

24 май 1922****, Петербург

Превод от руски: Бойко Ламбовски

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Стихотворението се превежда за първи път на български. То е публикувано за първи път във второто издание на сборника "Anno Domini", излязло в издателство "Петрополис" в Берлин през 1933 г. Написано е по повод празника на Владимирската икона на Богородица (21 май ст.ст.), установен през ХVI в. от Руската православна църква в памет на избавлението на Москва от кримските татари през 1521 г. [обратно]

** Св. Серафим Саровски (1760-1833) - велик християнски подвижник, канонизиран през 1903 г. Прадядото на поетесата Егор Мотовилов е родственик на духовното чедо на светеца Николай Мотовилов, оставил безценни писмени свидетелства за него. [обратно]

*** Св. Анна Кашинская (...-1338) - жена на тверския княз Михаил Ярославич, обезглавен от татарите. След смъртта му става монахиня. Канонизирана двукратно - през 1650 и 1909 г. [обратно]

**** През 1922 г. с Ленински указ започва разорението на Църквата от болшевиките. [обратно]

 

 

© Деян Енев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2009, № 11 (120)

Текстът е от книгата на Деян Енев "Хора на перото", която "Сиела" ще публикува през ноември.