Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТОВА СЕ СЛУЧИ НА 17.03., СРЯДА

Деляна Досева

web

Будилникът иззвъня както винаги в 6 ч. и 25 мин., а той както винаги беше буден отпреди 10 мин., нетърпеливо очакващ да дойде омразното време за ставане. Да, той действително беше нетърпелив да стане, защото колкото по-бързо станеше, толкова по-бързо щеше да отиде на работа и съответно да се върне обратно вкъщи. Не че работата му беше по-скучна от личния му живот, не, той чисто и просто бе само един чиновник, считащ се за интелектуалец, несправедливо попаднал в мрежата на бюрокрацията.

Но както вече споменах, днес беше сряда... Но не това бе най-страшното, беше 17.03., сряда - рожденият му ден. И ако се казваше Воробянинов, то вероятно точно днес бе най-подходящото време за едно “Guten Morgen!”, но той се казваше просто Вербуванинов и това беше достатъчно основание да не казва нищо, а просто да изсумти презрително.

След като вложи цялата си досада и огорчение в това изразително сумтене, той философски реши, че въпреки всичко трябва да се живее, затова смело надигна завивките и започна да се подготвя за работа.

Всъщност Матей Иполитов Вербуванинов беше чиновник по душа. Така че сутрин той трябваше просто да измие зъбите си с приготвените от предната вечер четка и паста и след това да се облече в безупречно изгладения, още преди седмица, костюм. После сядаше в хола си и сърбаше шумно вече отдавна изстиналото си кафе, като искрено вярваше, че така усеща вкуса му по-добре. Успоредно с това той разлистваше местния вариант на в. ”Кой иска да бъде милионер?” (не защото беше най-доброто, просто беше единственото икономическо издание, доставяно до града), мислейки си колко пари би спечелил, ако можеше само за ден да бъде на “Wall Street”.

И тук сме длъжни да споменем голямата болка на този иначе прекрасен човек - нямаше достатъчно пари. В смисъл такъв - той живееше предоволно със своята заплата, дори успяваше да поспестява нещо, но като всеки недотам реализирал се човек искаше да блесне пред съгражданите си и затова реши да се кандидатира за кмет.

Обаче не успя. Не заради необходимите 500 подписа или заради 1000-та лева за заявление, ами просто не му достигнаха пари за рекламна кампания. Разбира се, бе получил подкрепата на една от най-влиятелните партии, но той категорично я отхвърли, заявявайки, че няма да продаде идеалите си. Естествено, въпросната партия си намери друг кандидат.

И тъй, звездата на Матей Вербуванинов напълно залезе. Сега, непосредствено след изборите, той правеше всичко възможно да не следи събитията около резултатите, защото ужасно много се разстройваше.

В 7 ч. и 4 мин. той вече беше напълно готов за работа, а в 7 ч. и 5 мин. тъкмо прекрачваше входа на блока си, когато забеляза, точно в неговата пощенска кутия, един доволно подозрително тънък плик, който в края си имаше дребен, но забележим надпис: ”Специално за Вас!”. Последва светкавична реакция - Вербуванинов хвърли няколко бързи, крадливи погледа към прозорците на съседите, отключи пощенската кутия, грабна писмото и се втурна към апартамента си, после затръшна вратата след себе си, внимателно я заключи два пъти и дори сложи райбера.

Както вече споменах, този плик бе действително ужасно подозрителен - беше тънък и по формата му не можеше да се определи съдържанието му. Вербуванинов дори го помириса, но и това не даде ефект. Почти оглозган от унищожителното си любопитство, той най-накрая се престраши и отвори плика. И...

О, чудо на чудесата! Пари! В този миг Вербуванинов скочи, затвори капаците на щорите и провери още веднъж дали добре е затворил вратата. Да, това наистина бяха пари! И то доста! На тази малка хартийка, пъхната в този плик, стоеше сумата от 500 евро. Естествено не бяха толкова много, но... И в този момент в главата му изплува ситуацията с един бивш високопоставен човек, с една фондация и с едни върнати $200 000. Е, вярно, че 500 евро не бяха $200 000, но и Вербуванинов не беше бивш премиер!

Като разумен човек, какъвто несъмнено беше, Вербуванинов реши внимателно да обмисли нещата, а после да действа. Още щом се сети за думата “действа” и в главата му изникна неговият собствен образ, спретнат в най-представителния си костюм, да влиза в банката и да се запътва към гишето за осребряване на чекове. Той тъкмо подава скъпоценната хартийка на младата, приветливо усмихната служителка, когато изведнъж чува рязко щракване на метал, а около китките му се появява внезапно, неотслабващо притискане. Симпатичната касиерка е опитен, мустакат следовател, който не се уморява да пита: ”Кой Ви даде тези пари?”

Хоп! Нова асоциация! Пари! Той вече има въпросните 500 евро. Не е нито на яхта в Средиземно море, нито дори на плажа. Пак си е вкъщи, но чувството е друго - чувства се богат и доволен, дори не е гладен вече, защото има нещо невероятно и уникално - малко богатство, което е само, само, само негово!

“Да е жив и здрав този, който ми ги е дал!”

“Кой е той? Кажете!” - неуморно пита мустакатият.

“Какво значение има? Нали вече са при мен?!”

“Кой е той? Ако не кажете, Вие ще си изпатите! Кой е той? Кой е той? Кой е той? - нарежда следователят и сякаш никога няма да се умори да измъчва.

“Стига! Спри! Махай се! Не ги искам! Не ги искам! Не знам от кого са! Махай ги от мен! Не ги искам! Не ми трябвате!”

Вербуванинов крещеше и въздухът не му достигаше, но въпреки това продължаваше да вика. Когато най-накрая разбра, че въпросният чек няма сам да се изпари, той грабна и него, и плика и го разкъса на хиляди малки парченца, които разхвърли из цялата стая.

Погледна часовника - беше 11 ч. и 30 мин. - прекалено късно да ходи на работа. Какво пък, ще си вземе болничен. След като взе това важно решение, той грабна прахосмукачката и настървено почисти всяко късче от дяволското писмо и неговото съдържание. После седна на продънения си диван и се умисли. По дяволите, това можеше да се случи само на 17.03!

 

Предследистория: Всъщност във въпросния плик нямаше само чек. Там имаше и една съвсем тънка бележка, плътно прилепнала за една от стените на плика. На нея пишеше:

“Драги г-н Вербуванинов,

по случай своето избиране за кмет, г-н X. Y. (Хикс Игрек) изразява своята щедрост и благонамереност към своите изгубили изборите (или отказали се предварително) конкуренти, като им връща сумата в размер на 500 евро, която всеки кандидат за кмет е длъжен да изплати при желание за участие в местните избори!

С уважение: (подпис)”

 

Всъщност, това може да се случи на 17.03., сряда!

 

 

© Деляна Досева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63)