Деляна Досева - Оправдание

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОПРАВДАНИЕ

Деляна Досева

web

“- Първото чувство беше отвращение, второто безразличие, третото любопитство.

- Любопитство! Знаете ли, че това е една ужасна дума?

- Защо? В живота има само една важна грижа - това е смъртта.”

Глух шум от затваряне на книга. При граф Монте Кристо отвращението бе последвано от интерес, но за Него всичко беше безразличие или както той самият обичаше да казва: “Професионализъм!”

И наистина беше така, всичко биваше извършено точно, по план, хладнокръвно.

Неговите “жертви” вече бяха мъртви, те бяха “злото”, което пречеше на обществото да еволюира в съвършеното “добро”.

А той самият не вярваше в това... Добро и зло - какво клише?!

“Истината е друга, всеки има оправдание и аз имам своето”, помисли бързо той и постави инжекцията с отрова във вените на осъдения.

Събуди се с особено чувство. Чувство на очакване, на дълг. Днес беше погребението. Дълг, очакване... Странно, обикновено се срещаше само веднъж с осъдените... Всъщност, това беше винаги, до сега...

От известно време у него се бе появило едно нездраво любопитство или по-скоро неочаквана съвест... Както и да е... Щеше да отиде...

Понечи да се облече, но забеляза, че вече го е направил.

Скоро беше вече в погребалната зала... Случваше му се за първи път... Все пак се ориентира. Тъкмо навреме. Почти нямаше хора.

“Все пак е бил престъпник. ”

Приближи се, за да го погледне отблизо. Без състрадание. Зачуди се единствено какво ли е било.

Отровата се носеше във вените... Като газ... Опияняваща... Като райски газ... Замириса на бадеми... Въздухът се сгъсти... Мазен като талк... Лепкав... Кислородът започна да се отдръпва... Бавно... Като че ли без желание... Цветовете станаха ярки... Топли... Слънчеви... Изгарящи... Дотолкова, че му се прииска да затвори очи... Напразно... Вече ги беше затворил. Пронизителният шум в ушите му беше заглъхнал... Самият той също... Само леко шумене, като от хартия...

“Всеки има своето оправдание. А аз все още не зная моето”, бе последната мисъл на палача. На коленете му стоеше разтворена книга, от ръката му стърчеше спринцовка.