ОТВЛИЧАНЕ

web

свети все червено светофара,
а после цяла вечност - жълто
гася последната цигара
в снимката ти
и отивам за
още една кутия
ще пуша
докато ме екстрадират от страната
за замърсяване на околната среда
понякога си представям
как те връзвам за стола
и те принуждавам да гледаш
как си режа вените
и се взирам в тебе
докато престана да мога да се взирам
но такова нещо
никога не бих ти причинила
не и аз не и аз

не и с бялата
си кожа
и зелените си копчета-очи
неравните си зъби
и гласа,
дето заглъхва
щом успееш да ми плъзнеш
някакъв въпрос
покрай защитата

представям си
как ти инжектирам
сълзи
и седя гола на пода
по турски
докато престанеш
да се чувстваш мъж

кожата ми бавно заздравява
почти не си личат
вдлъбнатините
от пръстите ти
и по челото ми
избледняват следите
от малките капчици пот
под дрехите ми
засъхват мечтите
за по-добър живот

навеждаш ме отново
на мисли
за аномалиите в
моето развитие
мълчи
мълчи
запушвам ти устата
с ябълки
с парцали
и с каквото
ми попадне
да е сам
подхожда само на Бог

© Десислава Чанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2004, № 9 (58)