ЛЮЛКА

web

нощта е брокатена
дали от пот
или от стакатото
на дишането ми
не знам
превъртяна люлка
се заклещва
между мен и теб
и пищи едно дете
заседнало отвесно
във простора
обещания за часове
на блъскащите се колички
не успокояват
кървящата брадичка
и обърнатата долна устна

защо ме пусна...
...защо ме пусна...

с 50 st. трябва да ти купя подарък
с мойте 168 см да стигна последния рафт със цигарите
онемяла от страх да викам от страх
да не падна
виждайки как летя към земята
това ме караш да правя

детето си тръгва
на мръсни райета
от прах и сълзи
като порасне,
ще забрани люлките
а онази
превъртяната
стърчеше във небето
зарила железата си във въздуха
докато по нея се катереха
да я превземат
детските демони...

© Десислава Чанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2004, № 9 (58)