GENERATION SKYLINE

web

поколение на клаустрофобици
поколение на чипса
и на шарените химикали
колко много сме разбрали
го доказват само
веригите по панталоните
размазаният молив
и изсъхнал hamburger
в предния ти джоб
на олющената Пума
някъде до ДЖИ-ес-ем-а
до анг. издание на Адамс
и петно от кетчуп
върху кеца
леко baby леко
стигам до всякакви изводи
стигам до теб
по пътя обратно
стигам до оргазъм
и не си ми нужна baby
щото давам газ напразно
а за тва не трябва помощ
горд от
мръсното по пуловера
горд от
собственото си презрение
горд от спора с господ
кога започна да умира поколението ми
и защо си мисля, че съм оцелял
аз не съм оцелял,
аз не съм оцелял...
аз не съм живял
макар че тялото ми
е навафлено от стискане
и грима е само бар код
да, сканират ме
и всички са на кредит
и остава за мене
и остава във мен
усещане
за празна дискотека в село...
и вкусът на
избухнало
малиново желе
във бутилка водка
точно в мен
ме кара да поразбера света
и да дигна тост
защото най-накрая
знам, че не го понасям
не го понасям
но го обичам до смърт
и с удоволствие ще се разложа
в устата му
ако можех така да го спася!

© Десислава Чанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2004, № 9 (58)