НЕОЛОГИЗМИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК^*

Диана Благоева

web

1. Типология и темпове на измененията в лексиката

Обновяването на речниковия състав на езика е естествен и непрекъснат процес. Той е свързан с удовлетворяване на възникващата в обществото необходимост от назоваване на нови предмети и явления от действителността или от преименуване на вече назовани обекти. Измененията в лексиката протичат в няколко насоки. От една страна, извършва се постоянно попълване на лексикалната система с нови думи, създадени със средствата на домашното словообразуване или заети от чужд език. От друга страна, наблюдават се промени в лексикалната семантика и прагматика, някои думи развиват нови значения, други променят оценъчното си съдържание. Част от речниковите единици по различни причини се архаизират и преминават към пасивния словен запас, а някои от вече излезлите от употреба думи се актуализират и се възобновяват като активни лексикални средства.

Въпреки че е непрекъснат процес, обновяването и попълването на лексиката се извършва с нееднакви темпове в различните етапи на езиковата еволюция. В периоди на социална и историческа стабилност процесите на езиковото развитие в повечето случаи протичат равномерно, постепенно, като измененията засягат отделни участъци на езиковата система. В епохи на дълбоки социални, политически и икономически преобразувания иновационните процеси в езика се ускоряват и лексикалната система се динамизира значително. Това е закономерно, като се има предвид, че лексиката е езиковата област, която е най-податлива на изменения, обусловени от извънезикови фактори, като промените в обществото, в обществените настроения и нагласи, в социалната психология.

В най-новата история на българския език се обособяват два периода на коренни обществено-политически и икономически промени, свързани с подчертано активизиране на развойните процеси в лексикалната система на езика. Това са първите десетилетия след 9.ІХ.1944 г. и периодът от 1989 г. насам.

2. Фактори, обуславящи лексикалните изменения в периода след 1989 г.

През последните години в българския език навлязоха хиляди нови лексикални изразни средства. Тяхната поява (често определяна от езиковедите като лавинообразна, като номинационен бум) е продиктувана от необходимостта да се дадат названия на новите предмети, явления, прояви и пр., възникнали в резултат на промените в нашата страна и в света през този период. Дълбоките преобразувания в нашето общество, както и в повечето централно- и източноевропейски страни, са свързани с развитието към демократизация и пазарно стопанство, с активизирането на политическата и парламентарната дейност, със свободата на словото, с отварянето към света. Те доведоха до появата и утвърждаването в езика ни на думи и изрази като: посткомунистически, посттоталитарен, антитоталитарен, следдесетоноемврийски, неформали, деполитизация, реполитизация, рекомунизация, лустрация, гражданско общество, отворено общество, път към Европа, вятър на промяната, двуполюсен модел, град на истината, жива верига, гражданско неподчинение, силова групировка, сива (сенчеста) икономика, спускам информационна завеса. Социалната и политическата динамика в световен мащаб, процесите на глобализация и европейска интеграция, социалното напрежение в много страни, възникването или активизирането на различни обществени движения, философски течения, религиозни и други общности също обуславят постоянната поява на нови думи, които обикновено навлизат в нашия език от други езици (най-често от английски или с посредничеството на английски). Това са думи като глобализация, антиглобализъм, еврооптимизъм, евроскептицизъм, еврократ, евроатлантизъм, доларизация, пуч, пучист, балканизация, косовизация, интифада, талибани, муджахидини, фундаментализъм, ислямизъм, уахабизъм, сатанизъм, дианетика, сциентология.

Необходимостта от нови лексикални средства се определя също от фактори като научно-техническия прогрес, навлизането на нови информационни и комуникационни технологии и засиления обмен на информация, които довеждат до редица нововъведения в бита и всекидневната дейност на съвременния човек. С това е свързана появата в езика ни на номинации като интернет, електронна поща, клетъчен телефон, компактдиск, джиесем, банкомат, биоклиматик, наноробот, есемес, емемес.

3. Разпределение на неологизмите в тематични области

В периода от края на 80-те години насам най-активно се попълват с нови единици няколко тематични групи в лексиката, отразяващи най-динамично променящите се сфери в живота на обществото.

3.1. Многобройни са новите думи и съчетания, означаващи понятия от областта на политиката, социалното устройство, идеологията. Такива са номинациите плурализъм, консенсус, електорат, партизирам се, партизация, маргинал, маргинализация, импийчмънт, омбудсман, лобизъм, лобирам, лобист, управленец, управленка, вождизъм, хардлайнер, антикорупция, антикорупционен, контрамитинг, клиентелизъм, клиентелист, политическа класа, политика на отворените врати, процентна бариера, етническо прочистване, етническо напрежение, Партньорство за мир, тиха дипломация, дипломатическа совалка, кредит на доверие, шокова терапия, политически труп, политическа метла, издигам политически чадър над някого. Динамиката в нашия политически живот доведе до появата на нови партии, движения и организации, а оттам и на такива абревиатури и названия като СДС, БСП, НДСВ, седесар, бесепар, десепар, нововремец, царист, симеоновист, гергьовденец, екогласник, войвода ‘член на политическата формация ВМРО’, атакист и атакаджия ‘член на коалицията "Атака", антикостовист, синя (зелена) партия, синя идея, отлюспвам, сини мравки, люспи, кинжали, червени бабички. Новите явления в обществения живот, оформянето на нови социални групи и кръгове породиха необходимостта от възникване и на редица названия с оценъчен характер, като фараон, червен барон, реститутка, властитутка, мафиотщина, мафиотизирам се, мутра, мутрафон, мутризация, мутренски, мутреса, дебел врат, врат, дебеловратци, борец, борче, борчески, братовчед, братовчедщина, престъпници с бели якички, бръснати глави, секструженичка.

3.2. Втората голяма тематична група неологизми обхваща понятия от областта на икономиката, банковото дело, търговията. Тук се отнасят и термини, част от които не са нови, но в сегашния период излизат от рамките на тясно специалната лексика и се усвояват от широки среди. Като пример може да се посочат думите макроикономика, микроикономика, макрорамка, мениджър, мениджмънт, банкиране, брокер, брокериране, бордовик, бюджетник, бонус, бизнесклимат, бизнесинкубатор, фиксинг, транш, фючърс, фискализация, либерализация, гуверньор, депозитар, лизинг, лизингодател, приватизирам, масова (малка, голяма, касова, работническо-мениджърска, пулова) приватизация, валутен борд, среден (малък) бизнес, потребителска кошница, мръсни пари, компенсаторен бон, инфлационна спирала, стендбай споразумение, стартова заплата, стратегически инвеститор, финансова инжекция, дебитна карта, кредитен милионер, инвестиционен климат, лоши кредити.

3.3. Друга тематична област, в която се наблюдава засилено пораждане на нови лексикални средства, е сферата на компютърните, информационните и телекомуникационните технологии. Термините от тези области, част от които се употребяват в английски и в други езици от повече от две десетилетия, навлизат в масовата практика у нас (пряко или "преведени" с домашни думи) в последните години, ето защо за нашия език те са неологизми. Тук се отнасят названия като: файл, сървър, хакер, кракер, софтуер, хардуер, чат, чатя, ъпгрейдвам, компютризирам, антивирус, асемблатор, банер, емотикон, макрос, браузър, бъг, линк, скрийнсейвър, маршрутизатор, ноутбук, нетикет, провайдер, уебпространство, уебдизайнер, цифровизация, интерактивен, телефакс.

3.4. С нови думи и съчетания активно се обогатява и тематичната област медицина: алтернативна медицина, антиспинов, луда крава, хоспис, аурикулодиагностика, биоенерготерапевт, музикотерапия, арттерапия, хромотерапия, рефлексотерапия, джипи, личен (семеен, фамилен) лекар, пейсмейкър, рейки, су-джок, пулсова диагностика, клинична пътека, диагностично-консултативен център, реимбурсирам, виагра.

3.5. Неологизми от сферата на военната и охранителната дейност са: натовизация, червени барети, сини барети, бодигард, гард, сотаджия.

3.6. Нови названия навлизат и в тематичната област образование: дистанционно обучение, синьо (бяло, зелено) училище, модул, департамент, постдокторантски, магистратура, магистрант.

3.7. Много от неологизмите означават явления от областта на изкуството, музиката и масовата култура: ъндърграунд, попкултура, алтернативна музика, алтернативно кино, арткино, артолимпиада, бодиарт, блокбъстър, диджей, виджей, хаус, блекметъл, пънкмузика, уърлдмузика, рейв, рейвър, металист, рокаджия, рапър, рапирам, гръндж, хардкор, хевиметал, хип-хоп, хип-хопър, попфолк, етномузика, чарт, миксирам, максисингъл, ремикс, бонустрак, плейбек, демозапис, компилация, пърформанс, римейк, скреч, трейлър, хепънинг, видеоарт, киберарт, екшън.

3.8. От тематичната област религии и вярвания са новонавлезлите в нашия език думи муунист, кришнар, йеховист, бахай, бахайство, уахабити, сциентология, сциентоложка църква.

3.9. Обособяват се и неологизми, означаващи явления от сферата на паранормалното: психотроника, психотроник, екстрасенс, екстрасензорика, контактьор, контактьорство, психокинеза, синестет.

3.10. Навлизат също така редица нови спортни термини: шорттрек, хърдели, хърделист, антидопинг, аквааеробика, степаеробика, аква-спининг, фитнес, стречинг, маунтинбайк, бодиборд, бодибилдинг, бънджиджъмпинг, моноски, плеймейкър, плейоф, рафтинг, сноуборд, скейтборд, скуош, ултрас, феърплей, таекуондо, таебо, шивари, шотокан, кикбокс, кайтсърфинг, каланетика, джогинг, скелетон, екстремен спорт, златен гол.

3.11. Нови термини от областта на медиите и връзките с обществеността са: масмедия, електронна медия, принтмедия, праймтайм, нюзрум, пиар, пъблик рилейшънс, имиджмейкър.

3.12. Не са малко и новите думи и съчетания, означаващи предмети и явления от бита, модата и други сфери: фритюрник, фризер, бюстие, боди, боксерки, суитчър, памперси, аромалампа, мюсли, корнфлейкс, бургер, чийзбургер, тост ‘запечен сандвич’, чипс, енергийна напитка, тамагочи, валентинка, маршрутка, панелка, менте, антипаркинг, антирадар, афтършейв, микрофибър, ликра, минимаркет, лифтинг, биолифтинг, пилинг, бодирепинг, ноктопластика, пиърсинг, откутюр, прет-а-порте.

4. Типове неологизми

Речниковият състав на езика се попълва и обогатява с няколко типа нови единици: лексикални неологизми (това са новообразувани или новозаети думи), възобновени думи, като върнатите в активна употреба архаизми спомоществовател и сараф, новосъздадени абревиатури, като АЧИ (Агенция за чуждестранни инвестиции), БТПП (Българска търговско-промишлена палата), НЗК (Национална здравноосигурителна каса), ДКЦ (Диагностично-консултативен център). Обособяват се освен това семантични неологизми (т.е. нови значения на съществуващи лексеми). Възникват също нови устойчиви и терминологични съчетания: валутен борд, компенсаторен бон, масова приватизация, защитна социална мрежа, алтернативна военна служба, системен администратор, бръснати глави, твърд наркотик, бяла (черна) техника, мобилен оператор, кабелна телевизия; както и нови фразеологизми: вдигам адреналина на някого, карам на автопилот, удрям бингото, виждам нещо през крив макарон, изправям се на нокти, отварям фабриката за илюзии, издигам политически чадър, сменям чипа.

4.1. Лексикални неологизми

4.1.1. Нови думи се създават най-често въз основа на утвърдените в езика словообразувателни закони и с използване на съществуващата система от словообразувателни средства (представки, наставки и пр.). Значително по-рядко в съвременния период от развитието на езика се наблюдава обособяване на нови словообразувателни средства, на нови форманти.

Необходимостта от създаването на множество нови названия през последното десетилетие и половина доведе до активизирането на редица префиксални и суфиксални елементи в българския език. Така например наблюдава се засилено производство на нови мъжкородови имена за лица с наставките: -джия (агиткаджия, атакаджия, байкаджия, балонджия, бензинджия, взломаджия, компютърджия, мобифонаджия, подкрепаджия, рападжия, рапанджия, сергиджия, спинаджия, фирмаджия, фолкаджия, хайлайфаджия), -ар (бесепар, видеотекар, депесар, дедесар, групар, комплексар, кришнар, пицар, психар, пънкар, свежар, скинар), -ец (асепеец, гергьовденец, живковец, капепеец, мевереец, мобифонец, рамбовец, ремедеец, ротарианец, шенгенец), -атор (декомунизатор, лустратор, приватизатор, ремиксатор), -ьор (контактьор, ресторантьор, сканьор). Много активен е също интернационалният суфикс -ист. Откриваме го във форми като акупунктурист, бадминтонист, биотерорист, бъгист, бордист, диалогист, кийбордист, лобист, металист, наборист, парапланерист, психотерорист, рекламист, рецепционист, скейтбордист, сумист, сърфист, таекуондист, хевиметалист. С този елемент се оформят и многобройни имена за лица според принадлежността им към определен колектив, организация, партия и под.: атакист, бесепист, виденовист, депесист, жановист, живковист, йеховист, костовист, мозерист, пинчевист, седесист, тренчевист.

Силно застъпено в най-новия период е образуването на имена за лица, производни от абревиатури: бетеанец, безенесар, бесепеец, випаджия, висаджия, горянин, дедесар, капепеец, кейфоровец, мевереец, нисовец, седесист, сикаджия, семаджия.

Друга особеност на съвременното словообразуване е засиленото производство на имена за лица жени, при това не само от новосъздадени, но и от отдавна съществуващи в езика имена от мъжки род. Най-продуктивен е суфиксът -ка. С него са образувани форми като апашка, бандитка, баровка, бесепарка, бодигардка, бордистка, войничка, дедесарка, детективка, дилърка, дисидентка, доайенка, експертка, импресарка, консулка, моделка, свежарка, секссимволка, сноубордистка, хърделистка.

Трябва да се отбележи също активизирането на суфиксите -изъм (вождизъм, европеизъм, желевизъм, живковизъм, костовизъм, мачизъм, монетаризъм, сексизъм), -ация и -изация (кабелизация, кирилизация, косовизация, компютризация, маршрутизация, макдоналдизация), както и на префикси като ре- (ребалканизация, реинвестиция, реквалификация, рекомунизация, ремутризация, ренационализация, реполитизация, реприватизация, реподбор, ретираж), де- (дебалканизация, деболшевизация, деидеологизация, декомунизация, департизация, деполитизация, десиндикализация, десталинизация).

Засилват продуктивността си при образуването на съществителни и прилагателни имена също така словообразувателните елементи анти-, екс-, контра-, мега-, микро-, мини-, мулти-, пост-, супер-, топ-, ултра-, хипер- и др. С тях се произвеждат цели серии нови думи като: антидискриминация, антидопинг, антинаграда, антимафия, антимитинг; ексбанкер, ексдипломат, ексдиректор, ексдепутатски, ексфинансов, ексшеф; контрамитинг, контракултура; мегадискотека, мегазвезда, мегаидея, мегаизвестен, мегакомерсиален, мегаскандал; микрокредит, микрореклама, микрофинансиране, микрочип; минибус, миниван, миникомпютър, минимаркет, минисериал; мултикултурализъм, мултинационален, мултифункционален; посткомунизъм, постпънк, постсоциалистически, постсъветски, постфеминистки, постшенгенски; супермач, супермодел, суперсила, суперскоростен; топалбум, топбанкер, топновина, топсъбитие; ултрадесен, ултрамодерен, ултраскъп; хиперактивен, хиперактуален, хиперинфлация, хиперконсервативен, хипермаркет.

Активизира се и образуването на нови сложни думи, например с първа съставна част евро- (евробанкноти, евродепутат, еврокупа, евролига, европазар, европолитик), нарко- (наркоафера, наркобарон, наркобизнес, наркобос, нарковойна, наркодилър, наркодолари, наркоканал), порно- (порноактриса, порнобизнес, порноиндустрия, порнокасета, порнокомпания), рап- (рапалбум, рапгрупа, рапзвезда, раппарче), секс- (секс-бизнес, сексманиак, сексуслуга, сексклуб, сексиндустрия, сексработничка, сексскандал), техно- (техногрупа, технодвижение, технодиджей, техноклуб, технопарти).

Създават се и серии думи с еднаква втора съставна част, например -бизнес (авиобизнес, автобизнес, наркобизнес, радиобизнес, сексбизнес), -бос (наркобос, радиобос, телебос), -дама (бизнесдама, блусдама, радиодама, рокдама, теледама).

В глаголното словообразуване най-активна е наставката -(из)ира-, която се открива в структурата на значителен броя новообразувания: асемблирам, банкирам, глобализирам, деболшевизирам, декомунизирам, дупликирам ‘правя дуплика’, екзотизирам, ембаргирам, енциклопедирам, инфантилизирам, кирилизирам, мастерирам, пиратирам, рециклирам, семплирам, суапирам, терапирам, травестирам, федерализирам, фискализирам. Различна степен на активност при производството на нови глаголни лексеми отбелязват наставките -ва-, -ова-, -ува-, -ява- и др.: браузвам, блогерствам ‘участвам в блог’, брокерствам, новинарствам, общинарствам, раздържавявам, лизинговам, митингувам, бъгясвам, купонясвам. Наблюдава се (най-вече в областта на компютърната лексика) и образуване на нови видови двойки с помощта на суфиксите -ва- и -н-: кликвам - кликна, логвам - логна, мейлвам - мейлна, принтвам - принтна, рипвам - рипна (от англ. rip), ъпгрейдвам - ъпгрейдна, ъпдейтвам - ъпдейтна.

Динамиката в българското словообразуване през последните години намира израз също във възникването на някои нови словообразувателни елементи. Като пример може да се посочат следните съставки, с помощта на които се образуват серии неологизми: -гейт (бръмбаргейт, досиегейт, Моникагейт, телефонгейт), -тека (игротека, клипотека, музикотека, програмотека, чалгатека), -холизъм (магазинохолизъм, работохолизъм, сексохолизъм), -холик (магазинохолик, работохолик, сексохолик).

4.1.2. Втората голяма група лексикални неологизми обхваща новите заемки от други езици. Характерно е, че източник на заемане в съвременния период е най-често английският език, от който в българската лексикална система проникват думите афтършейв, байк, баркод, бадж, брифинг, компактдиск, лизинг, мениджър, мониторинг, нонстоп, ноутбук, ноу-хау, онлайн, офлайн, плейър, пърформанс, хепънинг, файл, фризер и др. Редица от английските по произход термини в областта на компютърните технологии, икономиката, финансите, спорта и др. са по същество интернационализми, тъй като са навлезли в много езици от различни езикови семейства.

Макар и по-ограничено, протича заемане на лексикални средства и от други езици. Френски по произход са новите заемки бутик, бюстие, дениер, депозитар, детергент, дефиле, енотека, ексклузивен, ексфолиант, инжекцион, конфекционер, ликра, марж, мезонет, монокини, откутюр, прет-а-порте, франкофон, хотелиер; немски - думите мюсли, пуч, щендер, щрихкод; италиански - калчо, карго, каско, лазаня, папараци, паста ‘макаронени изделия’, равиоли, тифози; испански - мачо, пачанга; руски - перестройка, перестройчик, номенклатурчик, компромат. Спорадично е заемането от други европейски езици: от шведски идва думата омбудсман, от португалски - ламбада, от сръбски - косовар.

Японски по произход са думите бонзай, камикадзе; караоке, мокса, тамагочи, шиацу, шивари, якудза;китайски: фен шуй; корейски: су-джок, таекуондо, тае-бо. От езици на африканските народи произхождат съществителните зомби, ямакаши (ямакази), а от арабски - талибан, уахабизъм. Поради липса на пряк езиков контакт заемането от източните и африканските езици и от арабски става не директно, а с посредничеството на западноевропейските езици.

Заемането е удобен и лесен начин за обогатяване на речниковия състав. Предимство на заемките е тяхната семантична точност и определеност, което ги прави подходящо средство за попълване най-вече на терминологичните системи в лексиката.

4.2. Семантични неологизми

Немалка част от неологизмите възникват в резултат от промяна в значението на отдавна известни думи. Измененията протичат въз основа на асоциации, свързани с някакво сходство (по форма, по функция и пр.) между два предмета или две явления или с някаква вътрешна или външна връзка между тях. По този начин се развиват нови преносни значения на думите бухалка ‘човек, обикновено член на престъпна групировка, който действа чрез силови методи’, зарибявам ‘привличам някого за свой постоянен клиент или за свой привърженик, последовател’, замразявам ‘фиксирам размера на цени или доходи за определен период’ и ‘прекратявам дейността или функционирането на нещо за определен период’, архитект ‘лице, което набелязва основните положения в някаква дейност’, банан ‘приспособление за морска разходка, теглено от моторница’, барета ‘служещ в специални военни или военизирани части’, барон ‘лице с голямо влияние и власт в някаква област’, вакуум ‘отсъствие на норми, идеи в някаква област’, вълна ‘етап, фаза в протичането на определен процес, дейност’, гама ‘съвкупност от изделия, предлагани от една фирма’, гето ‘неблагоустроен жилищен квартал’, гилдия ‘общност от представителите на определена професионална сфера’, глас ‘говорител на институция, организация и под.’, демонтаж ‘отстраняване, премахване на структури от определена обществено-политическа система’, дивидент ‘полза, изгода за политическата или професионалната кариера на някого’, динозавър ‘поп- или рокпевец с дългогодишна незатихваща популярност’, каналджия ‘организатор на канал за нелегално превеждане на хора или транспортиране на стоки през граница’ и редица други.

Определена част от новите значения на думите се развива в резултат на калкиране, на буквално превеждане от чужд език. В най-новия период източник на калкиране е най-вече английският език, което е свързано с нарастващата роля на този език като средство за интернационална комуникация. Семантични калки от английски са следните нови значения на отдавна съществуващи в нашия език думи: верига ‘поредица от търговски обекти на една фирма’, формат ‘характер, вид, форма’, бръмбар ‘вид подслушвателно устройство’, ястреб ‘привърженик на твърда политика’, интелигентен ‘за устройство - осъществяващ самостоятелен контрол върху функциите си’, муле ‘куриер, пренасящ забранени стоки’, кръстник ‘глава на мафиотска групировка’, трева ‘марихуана’. Многобройни са семантичните калки от английски в областта на компютърната лексика: мишка, прозорец, вирус, икона, папка, пакет, тапет, червей, сърфирам и др.

Калкирането е един от най-лесните и достъпни начини за попълване и обогатяване на лексиката. Калките обикновено се адаптират добре в речниковия състав и в повечето случаи не се осъзнават от носителите на езика като елементи, привнесени от чужда езикова система.

5. Перспективи пред неологизмите

Когато утвърдят употребата си в речевата практика и се усвоят от широки среди, новосъздадените или новозаетите изразни средства загубват качеството си новост, необичайност и стават пълноценни елементи на лексикалната система, престават да се осъзнават като неологизми. Далеч не всички от възникналите в определен период нови единици обаче се затвърдяват в езика. Някои от тях отпадат най-вече поради отмиране, изчезване на реалиите и обектите, които означават. Вече са излезли от употреба например абревиатури и названия като ГОР (Гражданско обединение за републиката), ДАР (Демократична алтернатива за републиката), горянин ‘член на ГОР’, дарянин ‘член на ДАР’, виденовист, орсовка, дановка, десиславка, вазовка, кукувец ‘участник в предаването Ку-ку’, хъш ‘участник в предаването Хъшове’, несеретеец. Някои от неологизмите преминават в разреда на историзмите, т.е. на думите, които означават понятия и явления, свързани с определена историческа епоха. Характер на историзми имат вече единиците перестройка, живковизъм, рейгъномика, тачъризъм, жановист, нежна революция, социализъм с човешко лице.

Наблюдаваното през последното десетилетие и половина масово навлизане в българския език на множество нови лексикални изразни средства, значителна част от които възприети от други езици, поражда нееднозначни реакции в обществото. Нерядко се изказват мнения за замърсяване, затлачване на езика. Макар че в много случаи тези пуристични обществени нагласи имат основание, не бива да се забравя, че езикът е саморегулиращ се механизъм. Може да се очаква, че с течение на времето неговата система ще се освободи от ненужните и подвластните на езиковата мода лексикални елементи.

6. Лексикографско отразяване на неологизмите

Лексикалните нововъведения в определен период се отразяват в специални неологични речници. Това са ценни лексикографски справочници, които изясняват значението и употребата на новите лексикални средства в езика, чиято масова поява в даден период може да затрудни процеса на общуване и взаимното разбиране.

Справочници, отразяващи лексикалните иновации в най-новия период от развитието на нашия език, са "Речник на новите думи в съвременния български език" (Велико Търново, 1999) с автори В. Бонджолова и А. Петкова и изработеният в БАН "Речник на новите думи и значения в българския език" (София, 2001) с автори Е. Пернишка, Д. Благоева, С. Колковска. Подготвя се преработено и допълнено издание на "Речник на новите думи и значения в българския език", в което ще бъде включена и най-новата лексика, навлязла в езика ни през последните няколко години.

БЕЛЕЖКИ

* Текстът е четен на 10 май 2006 г. на научно-практическата конференция "Обучението по български език - предизвикателствата на 21. век", организирана от РИО - Видин. [обратно]

© Диана Благоева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6
© Електронно списание LiterNet, 24.02.2007, № 2 (87)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 6.