МОИТЕ ОБРАЗИ НА РОДНОТО

Борис Праматаров

web

Всеки човек се пита: кой съм аз?, откъде идвам?, накъде отивам? И мислейки за това, слушайки разказите на близките си за своите предци и характер, гледайки техните снимки, документи, вещи, пред него се явяват образите на родното.

За мене родното е свързано с образа на една китна къща на два ката, боядисана в синьо, която прапрадядо ми Никола напуснал в останалия в пределите на Турската империя Лозенград и тръгнал да търси нов живот в свободна България. То ме гледа от снимката на младо момиче в тъмна рокля - моята прабаба - хванало в ръка дипломата си от Одринската полукласическа гимназия. Образът на родното ми се явява и във фамилната снимка на прадядо ми Борис от Свищов, на чието име съм кръстен - на нея жените с огромните си шапки с цветя и плодове по тях стоят прави, а мъжете с бастуни са седнали на тежки столове.

Образът на родното застава пред мен и в юнашката снимка на другия ми прапрадядо Ильо, комита, участник в Илинденското въоръжено въстание, на когото отрязали главата на дръвника в нашата къща в село Илинден, пред очите на жена му и на петте му деца.

Родното ме гледа и от снимката на дядо като малко момче със запретнати крачоли, как лови риба край реката, и от фотографиите на някога младите ми баби с копринени рокли и пригладени коси. А после и от ученическите албуми на мама и татко, от общите ни снимки от рождени и именни дни, тържества и пътувания.

Образите на родното се появяват и когато се кача на тавана в елинпелинската ни къща и там почна да разглеждам старите книги на дядо, дрехите му, документите и предметите, с които вече никой не си служи.

Те възкръсват и когато на големи празници се събираме всички край общата трапеза и говорим за миналото, сегашното и бъдещето.

Говоря за отделни образи, но тъкмо тях помня и те ми отговарят на въпросите "кой съм аз?" и "откъде идвам?"... И ме карат да мисля: накъде отивам?

© Борис Праматаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2004, № 9 (58)