* * *

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Ах, как умират селските жени!
От близки и роднини оградени,
дорде смъртта ги бавно леденú,
те замълчават в миг успокоени.

Със своите затихващи сърца
те някак си таинствено усещат,
че във кръвта на техните деца
кръвта им ще е все така гореща,

че жива ще е силната им плът
дори подир промяната голяма,
че те са вечни, че не ще умрат...
            Мъжът такава
            вечна сила няма.

С усмивка върху устните без цвят
Разплаканите те успокояват,
              въздъхнат,
              потреперат,
              замълчат
и само с поглед с всичко се прощават.

Полека скръстят восъчни ръце,
притворят клепки сякаш да придремят
и тихо своя дълъг път поемат
със просветлено от смъртта лице.

© Андрей Германов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Андрей Германов. Да ме запомниш. София, 1967.