ТРЕПЕРИ ОЩЕ ЗЕМЯТА

web | Светлината на света

Трепери още от ботуш земята.
Цъфти полето, както и преди,
но болката остана във душата,
вдълба се в бръчките, в чертите на лицата
и често сънищата ни гнети.

Просмука се кръвта, от нас пролята,
а раната е жива и гори;
изсъхнаха сълзите на децата,
но и в смеха, и в ругатнята
смъртта все тъй безмълвно ни следи.

Рушат се нощем пак развалините,
повява пепел във прашец от цвят;
от пещите долитат вопли скрити,
а праведници бродят по стъгдите -
за своята невинност пак крещят.

Над нас отново слънцето огрява,
но сянка на сърцата ни тежи
и светлите копнежи помрачава.
На хълма кръст до кръст се извисява -
там ново вино зрее и сълзи.

1947

© Волфганг Бехлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008