ИЗОСТАВЕНА ЦЪРКВА

web | Светлината на света

През мокреш и люшната пшеница
плава разнебитен древен кораб
с преломена мачта и разпукан нос -
иде от готическото време в нашето,
изоставен от жреци и богомолци...

Небето пълни купелите и свещените съдини
с прохладен дъжд.
Врабчета и скорци се гмуркат в тях.
А на амвона каца горски гълъб.
Към кого ли тъй сърдито гука?
Кой ще разбере любовния му зов?

А сред здрача на сакристията
треви заобикалят
цъфтящ магарешки бодил.
Гъсеници прояждат светото писание
и търпеливо сричат ред по ред.
С надиплени криле
спят нощни пеперуди в раклите.
Два кълвача чукат тихичко в съня им
и дълбаят, дирят там
заровени съкровища.

Пейките на богомолците са скрити в мъх.

За среднощна литургия тук присядат
бухали: поклащат черните раса,
литания прохлипват, сетне
"Амин!" промълвят тежко и сурово,
въртят глави, когато
в порутения орган прилеп запищи,
съпровождан от акордите на вятъра,
а луната сребърния си потир
плисне върху плочника...

Замрежили са паяци
изкъртените дупки на прозорците -
улавят и прецеждат утринната светлина.
От гробниците изпълзяват гущери.
Акари смучат топлите тела на мишките,
а сред праха на черепа кокошка мъти.
Напразно червеите
прояждат дървения кръст:
макар докрай разнищен,
той формата си съхранява.

Край портала разцъфтял венец от шипки
сцената обгръща на съда господен.
Пчелен рой мълви молитви.
Кошерът е скътан в скута на Мадоната -
там едри пити зреят, пълни с най-уханен мед.
През разпуканите образи на грешниците
пълзи лоза.
А пък нозете им горят
сред пламъците на копривата.

1947

© Волфганг Бехлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008