МОЯТА МАЙКА

web | Светлината на света

1.

След като майка ми четвърт век
бе майка и съпруга, но с времето
забрави и това, когато стана -
подобно на всички порядъчни жени -
от баба ми по-умна, от лелите по-предана,
по-пестелива в кухнята и в любовта от някоя,
чието щастие е паднало от небесата,
след като почиства достатъчно трохи от масата,
след като изгуби надеждата някой ден да стане дама
в кожи като в модните журнали отпреди войната,
които все тъй пазеше отзад в килера,
след като почна да заглежда дъщерите си в лицата
и търсеше следи, които не намираше у себе си,
след като престана да се буди разтреперана
от страх, понеже е сънувала, че не е изключила
ютията, след като понякога дори
се осмеляваше още в ранния предобед да кръстоса
нозе - някакъв рак се вкопчи
в матката й, там порасна, наедря
и бавно майка ми прогони от живота.

2.

Десет дни подир смъртта си тя внезапно се яви
в съня ми. Сякаш някой ме извика и изтичах
до прозореца на стария ни дом. На улицата
четирима типа ми махаха от някакъв разбит фолксваген,
при това единият натискаше и клаксона. Почти така
изглеждаха берлинските приятели отпреди пет години.
И ето че от задната седалка ми маха някаква жена -
това е майка ми. В началото я виждам
наполовина скрита зад новите познати.
След това съзирам вече само нея -
в едър план като на кино, после бялата й, мършава ръка,
върху която и при близка снимка не се вижда
нито косъмче. Докато припряно шеташе край газовата
печка, пламъците често я опърляха.
На китката си носи сребърната гривна,
подарък от баща ми, преди да се сгодят.
Оставила я бе на мене. Хуквам по изтърканото стълбище.
На входа вече чувам кикот. "Мамо!" - викам аз,
останалото ми засяда в гърлото.
Майка ми седи, притисната помежду две
ухилени момчета. Толкоз весела не е била отдавна.
"Няма ли да дойдеш с нас?" - ме пита. "Но в колата
няма вече място!" - казвам аз, поглеждам
смутено през копринената блузка,
каквато никога в живота не е носила,
към младите, момински още, щръкнали гърди,
и мисля си: ще трябва да повикам татко. Но моторът
вече хъхри и вратата с трясък се захлопва
отвътре. А на входа мога да си зашлевя плесница.
Даже номера на автомобила не запомних.

1977

© Урзула Крехел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008