Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГОВОРИ, СЪРЦЕ!
web | Светлината
на света
Така студено бе сърцето, че
се боеше за самото себе си
сподавяше речта, желаеше дори
да го наричат ледено
уютно се притискаше към плочите
живееше като щастливи ларви
под кòшовете с вишни.
Всеотдайно впито в чуждостта
стремглаво и преситено, тъй тупкаше сърцето
безмълвно, а каквото още стана
съвсем притихнало лицето се строши на две
речта се вкопчи здраво и
гризèше почвата, безпочвено.
1997
© Урзула Крехел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|