|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УМБЕРТО ЕКО Умберто Еко е роден на 05.01.1932 г. в Александрия, Италия. Започва да учи право, но по-късно се насочва към литературата и философията. През 1954 г. защитава докторат по философия върху Тома Аквински, след което започва работа като редактор на културните програми на италианската държавна телевизия RAI, където работи до 1959 г. Оттогава до сега е колумнист в различни научни издания. Започва да чете лекции в Торинския университет през 1961, през 1964 г. започва работа в Миланския университет, през следващата година е избран за професор по визуални комуникации във Флоренция (до 1969). От 1971 е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Университета в Болоня, а от 1975 до сега е редовен професор в същия университет. От 1986 г. е директор на докторска програма по семиотика (Болоня), от 1989 - директор на Международния център за семиотични и когнитивни изследвания. От 1969 чете лекции като гост-професор в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и др. Умберто Еко е Doctor Honoris Causa на 23 университета, сред които е и Софийският (1990). След издаването на първата си книга през 1956 "Il problema estetico in San Tommaso", Еко публикува повече от 20 самостоятелни книги, сред по-важните от които са романите "Il nome della rosa", 1980 ("Името на розата", 1985), "Pendolo di Foucault", 1988 ("Махалото на Фуко", 1992), "L'isola del giorno prima", 1994 ("Островът от предишния ден", 1997), "Baudolino", 2000 ("Баудолино", 2003), "La misteriosa fiamma della regina Loana" (2004), и изследванията "Sviluppo dell'estetico medievale" (1959), "Le poetiche di Joyce: dalla "summa" al "Finnegans Wake" (1966), "I limiti dell'interpretazione" (1990), "Interpretation and Overinterpretation", 1992 (Интерпретация и свръхинтерпретация, 1997), "Six Walks in the Fictional Woods" (1994), "The Search for the Perfect Language" (1995), "Serendipities: Language & Lunacy" (1998), "Experiences in Translation" (2000), "On Literature" (2004). Други работи на Еко са "Opera aperta" (1962), "La struttura assente" (1968), "Trattato di semiotica generale", 1975 ("Трактат по обща семиотика", 1993), "The Role of the Reader: Explorations in the Semiotics of Texts" (1979), "Semiotics and the Philosophy of Language", 1984 ("Семиотика и философия на езика", 1993) и др. Автор е на "Cinque scritti morali", 1997 ("Пет морални есета", 1999), "Come si fa una tesi di laurea", 1977 ("Как се пише дипломна работа", 1999), редактор и съставител на редица научни издания. Умберто Еко сътрудничи на програми на ЮНЕСКО, Fondation Europeenne de la Culture и др., носител е на множество международни награди. ОБРАЗОВАНИЕ Книги
* * *
LiterNet, 2004 |